„Цяла Москва гори! Ето ги, летят над главите ни!“ – отзив от масираната украинска атака тази сутрин.

🔥 „Всичко гори, цяла Москва гори! Там, всички фабрики горят! Ето ги, летят над главите ни!“, това крещи жител на Москва, записвайки на видео цветущите си ругатни докато шофира. Там някъде се чува закана, че „се маха оттук“. Тези кадри запечатаха ситуация, която руските власти се опитват по всякакъв начин да предотвратят, но рано тази сутрин очевидно се провалиха.

Десетки украински дронове участваха в най-тежката въздушна атака срещу Москва от началото на войната, при което избухнаха редица пожари на резервоари и оборудване на рафинерията в район Капотня, а бяха поразени още търговски обекти, жилищни сгради, автомобили и друга инфраструктура в руската столица, съобщи кметът на града Сергей Собянин в Telegram.

OSINT анализатори определиха атаката като най-масирания въздушен удар по стратегически обекти в Москва от началото на пълномащабното нашествие в Украйна.

Първите дронове се отправиха към руската столица около 04:00 ч. сутринта местно време; към 05:43 ч. канали за мониторинг на въздушните заплахи отчитаха около 33 безпилотни заплахи, отправили се към града. Собянин говори за десетки свалени дронове и аварийни екипи на всички места с регистрирани попадения, а изявленията му подчертават, че няма жертви.

Първите кадри от днешната атака, споделяни в Telegram, показват безкрайни колони дим над югоизточната част на столицата и работа на ПВО над жилищни квартали. Заедно с удара по Москва беше поразена и петролна база в Гуково, Ростовска област, според сведения на местни жители, цитирани от канала Exilenova+.

Московският НПЗ в район Капотня, собственост на „Газпром нефт“ и най-голямото съоръжение за преработка на нефт в региона, беше основна цел на атаката и понесе серия от попадения, които доведоха до избухване на няколко пожара, при поне два от които горят резервоари. Според Reuters рафинерията е спряла работа отново. Това е повторен удар по същия завод само за последните 48 часа: на 16 юни украински дронове предизвикаха пожар там, а украинският президент Володимир Зеленски описа удара като „справедлив отговор“ на руските атаки. Повторението на атаката за толкова кратък период от време измества случая от изолиран пробив към системен натиск срещу енергиен възел в непосредствена близост до столицата.

Москва е сред най-плътно отбраняваните точки в Руската федерация и през последните месеци тази отбрана беше демонстративно подсилена. През май тежки хеликоптери Ми-26 качиха зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-E“ на покривите на високи сгради, сред които бизнес центъра NordStar Tower. В периода 19-21 май руски части издигнаха седем нови кули североизточно от града, голяма част от които в непосредствена близост до населени места.

По оценка на анализатора Марк Крутов общият брой на системите за ПВО, придвижени към столицата от 2023 г. насам, надхвърля 100 комплекса, а само през 2025 г. около града бяха разгърнати повече от 40 нови комплекса „Панцир-С1“. В ранните часове на днешния ден този ешелониран купол отново се пропука, след което десетки дронове поразиха своите цели, въпреки видимата концентрация на огнева мощ над покривите.

След предишната голяма атака на 17 май с 3 загинали и 16 ранени, жителите на града започнаха съвсем открито да поставят под съмнение официалните уверения за работата на ПВО. Една конкретна реплика обаче, цитирана от „Медуза“, заостри съмнението:

„Може би на Путин дори не му докладват за това?“.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

80% от областта, но не и градът: година на Запорожкото направление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Когато на Международния икономически форум в Санкт Петербург в началото на месеца руският президент Владимир Путин заяви пред участниците, че руската армия „напоследък“ е овладяла над 2400 кв.км. и държи под свой контрол около 80% от Запорожка област, той описа реалност, която съществува почти изцяло в проценти от картата, но не и като динамика на фронта.

Видео, заснето на 12 юни – Деня на Русия, го показва по време на разговор в Екатерининската зала на Кремъл с войник от групировка войски „Днепър“, който сам му съобщава, че частта му „постепенно си проправя път към Запорожие“, а Путин отвръща „Успех!“. Кадрите бяха публикувани кремълският репортер Павел Зарубин. Двете изказвания работят заедно като послание за инерция и неизбежност. Хронологията на бойните действия в това направление обаче поставя ясна граница на това послание – и тя минава точно там, където думите за 80% се сблъскват с реалността.

Контролът върху около четири пети от Запорожка област до голяма степен беше постигнат в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. и стабилизиран след провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Той не описва пробив от последната година. Самият областен град Запорожие, който преди войната беше дом на 700 хиляди души, остава под украински контрол, а буферът между фронтовата линия и града към началото на 2026 г. се е свил до около 15 км, но не по-малко от тях. Между декларирания процент и областния град стои цяла година на позиционна война, при която руското настъпление постигна един-единствен реален тактически пробив, след което беше спряно.

Реалното движение по направлението през изминалата година се разпада на два различни по характер епизода. Първият беше лятното настъпление от 2025 г. в Ореховския сектор, около Роботино и подстъпите на Орехов, по пътя, който води към окупираните Токмак и Мелитопол и обслужва руската логистика в южна Украйна. Натискът беше сериозен, с тежка техника, артилерия и дронове, но придобивките останаха в порядъка на няколко кв.км. Украинската отбрана отблъскваше щурмовете многократно и линията почти не помръдна. Вторият и далеч по-значим епизод дойде през късната есен. От средата на ноември 2025 г. руските войски постигнаха тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе, концентрирайки там групировка, сравнима по възможности и размер с действащата по оста Покровск–Добропиля. На територията на областта бяха окупирани 22 населени места – 6 в Ореховския и 16 в Гуляйполския район. На 25 декември руски подразделения влязоха в центъра на Гуляйполе и завзеха команден пункт на 1-ви батальон от 106-а бригада на Силите за териториална отбрана, но самият град не премина под руски контрол.

Именно тук започва пропастта между реалността и реториката. През зимата и пролетта на 2026 г. инерцията от Гуляйполе се изчерпа. Украинските сили преминаха към ограничени контраатаки в западната част на областта и в района на Гуляйполе, а Институтът за изследване на войната (ISW) определи групировка войски „Днепър“ като „на практика спряна“ при Орехов. Кулминацията дойде през май: при ръст на щурмовите операции с над една трета руското настъпление по цялото направление добави около 14 кв. км. Според оценка на източник, свързан с украинското военно разузнаване, нетният баланс е отрицателен, след като се отчете украинският напредък, което би направило май първият месец от 2023 г. насам с нетна загуба на територия за Русия.

Ядрото на руското присъствие в района е групировка войски „Днепър“ с 58-а общовойскова армия, подсилена с придадени въздушно-десантни части, сред които елементи на 7-а въздушно-десантна дивизия. На украинските пробиви към Олександровка и Гуляйполе руското командване отговори с прехвърляне на елитни формирования на Въздушно-десантни войски и Морската пехота от Донецка област – ход, позволил изграждането на ударната групировка при Гуляйполе, но оголил цената му: тези части бяха изтегляни от едни тежки участъци, за да бъдат хвърлени в други. Тук военно-техническото уточнение е ключово – става дума за части на въздушно-десантни войски и морската пехота, а не за импровизирани щурмови групи. Именно изразходването на този относително качествен ресурс прави темпото трудно за поддържане.

Ротацията и попълването са вторият структурен фактор. Елитните бригади на руската морска пехота, сред които 810-а, са многократно възстановявани след тежки загуби в предходните кампании и към днешна дата ресурсът им е разтеглен между няколко сектора едновременно. Според данни на наблюдатели, проследяващи загубите на руската армия, общата картина на южния фронт е на формирования, които все по-често запълват редиците си с мобилизирани, слабо подготвени и с по-кратък период на оцеляване на бойното поле, тъй като наборът не смогва на темпото на загубите. Това не е ротация в класическия смисъл на смяна на изтощени части със свежи резерви, а по-скоро доливане на жива сила в постоянно действащи части. Ефектът е, че пробивната способност, демонстрирана при Гуляйполе през ноември, не можа да бъде възпроизведена отново през пролетта.

Успоредно със сухопътното разместване тече втора, отделна линия на натиск: ударите по тила и самия областен град. Тук картината е огледална на фронтовата: докато настъплението буксува, въздушната кампания ескалира. През пролетта на 2026 г. руски управляеми авиобомби поразиха Запорожие в удар с поне 17 загинали цивилни; на 2 юни последва масиран комбиниран удар със 73 ракети и над 600 дрона по цялата страна, в който основни цели бяха военно-промишлени, горивни и транспортни обекти в Запорожка област. Дни по-късно рояк дронове проби защитата и порази цивилна инфраструктура в града с двама загинали, а през нощта на 6 юни поредният удар с дронове отне живота на 5 души. Само за денонощието около 1 юни областта понесе над 500 удара по 17 населени места. Тази асиметрия, забуксувало настъпление при засилващ се въздушен натиск, е същността на текущото състояние: невъзможността да се вземе градът по суша се компенсира със системно поразяване на тила му.

Хронология (юни 2025 – юни 2026)

• лято 2025 – руско настъпление в Ореховския сектор около Роботино и подстъпите към Орехов; тежки щурмове, минимални придобивки в порядъка на километри.
• средата на ноември 2025 – тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе; концентрация на групировка, сравнима с действащата по оста Покровск–Добропиля.
• декември 2025 – руски части влизат в центъра на Гуляйполе; на 25 декември завземат команден пункт на украински батальон. Градът остава под украински контрол.
• януари–март 2026 – украински контраатаки в западната част на Запорожка област и при Гуляйполе. ISW определя настъплението на групировка войски „Днепър“ като „на практика спряно“ при Орехов и южно от града.
• май 2026 – щурмовите операции нарастват с над една трета, но са превзети едва около 14 кв.км. Според източник от украинското разузнаване нетният баланс на руските сили е отрицателен.
• 2 юни 2026 – масиран удар срещу цяла Украйна със 73 ракети и 600 дрона. Сред главните цели бяха обекти в Запорожка област.
• 3 юни 2026 – Путин обяви на форума в Санкт Петербург контрол върху „около 80%“ от областта и над 2400 завзети квадратни километра „напоследък“.
• 5–6 юни 2026 – удар с дронове по Запорожие с петима загинали.

Разривът между декларацията и реалностите на фронта е реален, но изисква точна интерпретация. Заявените от Путин 80% се отнасят до контрол върху предимно селска територия, осъществен в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. Оперативно значимата цел, каквато е областният град, е непостигната след цяла година бойни действия и един изчерпан пробив. В този смисъл изказването пред агенциите и кадрите с пожеланието за „успех“ действат по-скоро като инструмент на информационния натиск, тъй като произвеждат усещане за инерция точно в момента, когато тази инерция е най-слаба от 2023 г. насам, а групировка войски „Днепър“ е достигнала тавана на текущите си възможности.

Оттук и оперативната логика на засиления въздушен натиск върху Запорожие. Когато сухопътното настъпление към града не е по силите на наличната групировка, систематичните удари срещу неговата военно-промишлена, енергийна и транспортна основа се превръща в заместващата цел – начин областният град да бъде изтощаван и обезлюдяван, без да бъде щурмуван. Така единственото число, което описва най-точно изминалата година, не е обявеният процент, а онези превзети 14 кв. км. за май – по украински данни дори при отрицателен нетен баланс – мярката за това колко скъпо струва и колко малко постига сега руското настъпление към Запорожие.

Войната на Русия срещу Украйна надмина по продължителност Първата световна война.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Вчера се навършиха точно 1568 дни от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, чиято продължителност вече надхвърля тази на Първата световна война, един от най-смъртоносните въоръжени конфликти в човешката история.

Според изданието NV.ua, което се позовава на исторически източници, „Голямата война“ е продължила точно 1568 дни, започвайки на 28 юли 1914 г. и приключвайки на 11 ноември 1918 г. Тя обхваща период от 4 години, 3 месеца и 14 дни, през които десетки държави се включват към бойните действия, преначертавайки глобалния политически ред.

Към 10 юни пълномащабната война на Русия срещу Украйна продължава същия брой дни, което означава, че настоящата фаза на конфликта вече е надхвърлила времетраенето на Първата световна война, отнела между 15 и 22 милиона живота, в които влизат военнослужещи и цивилни граждани. Освен това около 21 милиона войници са ранени по време на конфликта, което го прави една из най-смъртоносните войни в човешката история, отбелязва „НВ“.

Нарастващите руски загуби

Към днешна дата руската армия е загубила общо 1 377 510 военнослужещи на бойното поле от самото начало на войната ѝ срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Това сочат данните от последното издание на сутрешния брифинг на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Оценките на западното разузнаване също показват колосални загуби в жива сила и техника. Директорът на Правителствената служба за комуникации на Обединеното кралство (GCHQ) Ан Кийст-Бътлър обяви, че към настоящия момент руският президент Владимир Путин започва да отстъпва инициативата на бойното поле. В изказване пред The Guardian тя потвърди, че „близо половин милион руски войници“ са намерили смъртта си на фронта срещу украинските войски, откакто Путин разпореди пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г.

Оценките на Обединеното кралство в общи линии съвпадат с наскоро оповестените данни от украински официални лица, които сочат нарастващи руски загуби на бойното поле. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски по-рано заяви, че руските сили са претърпели приблизително 141 500 жертви от началото на 2026 г., включително над 83 000 съобщени за убити.

Украинският министър на отбраната Михайло Федоров също подчерта все по-нарастващата цена на руските настъпателни усилия и заяви, че средните месечни загуби на жива сила на страната сега надхвърлят 35 000 души. По думите му, броят на загубените руски войници за всеки квадратен километър превзета територия е нараснал рязко – от 67 през октомври до 179 до април, което показва немислимата човешка цена, свързана с продължаващите опити на руската армия за териториални завоевания в Донбас.

Забавяне на напредъка на бойното поле

Периода от началото на годината досега беше белязан от изключително ограничени териториални завоевания за Въоръжените сили на Руската федерация, което повдига въпроси относно ефективността на настъплението. Украинското командване обяви, че успешно е възстановило контрола си върху територия с площ между 400 и 500 кв. км. през февруари и март. Имайки това предвид, числовото изражение на руските щурмови операции изглежда дори още по-скромни.

След далеч по-успешната 2025 г. периодът от нова година насам беше белязан от най-слабото представяне на руската армия на бойното поле от етапа на позиционната война през 2023 г. и тенденцията показва признаци на влошаване.

„Руските сили не успяха да постигнат значителен оперативен напредък през последната година, въпреки че поддържат настъпателни действия по няколко сектора на фронта“, според оценка на Института за изследване на войната (ISW), публикувана на 10 май.

Украинският проект DeepState отбелязва, че руските сили са превзели дори по-малко територия през април, отколкото през март, напредвайки с общо около 300 кв.км. за период от 2 месеца. Най-значими придобивки са отчетени в Донецка област, където за същия период са окупирани допълнителни 53 кв.км.

Украйна продължава да държи под свой контрол около 7000 кв. км. територия в западните части на Донецка област. При запазване на темпа на руското настъпление, регистриран през април, окупирането на остатъка от Донбас може да отнеме на силите на Кремъл още поне няколко години и то на огромна човешка цена.

Последна териториална информация

Само през май Въоръжените сили на Украйна успяха да си върнат повече земя, отколкото руските сили успяха да окупират, което превърна май в първия месец от украинската контраофанзива през 2023 г. с отрицателен нетен териториален баланс на сметката на Кремъл.

Според Militarnyi, който цитира източници от ВСУ, руската армия е окупирала около 130 кв.км. украинска земя през май – спад в сравнение с близо 150–160 кв.км. през април.

През същия период украинските сили обявиха, че са освободили територия и са елиминирали руски позиции на площ от около 250 кв. км. В резултат на това нетният резултат за миналия месец възлиза на 120 кв.км. в полза на Киев.

Наскоро генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи директен апел към младите руснаци, отправяйки призив да подлагат на съмнение и критична оценка всяка информация, представяна от тяхното правителство във връзка с войната срещу Украйна.

Говорейки на пресконференция в Киев на 3 юни с украинския президент Володимир Зеленски, Рюте подчерта суровата реалност на войната и посочи, че Москва крие истинските мащаби на своите загуби, за да поддържа темповете на вербуване на личен състав за фронтовата линия.

Война на релсите: анатомия на руската съпротива срещу Кремъл в дълбокия тил.

🇷🇺 Руската съпротивителна група „Черна искра“ съобщи, че е извела от строя газопровода „Валдай-Псков-Рига“ в района на Стара Руса – артерия, която захранва Псковския завод за апаратура за далечни комуникации, производител на секретно радио оборудване за Министерството на отбраната, Газпром и РЖД.

В своята публикация тя свърза избора на целта с три доверени лица на президента Владимир Путин – Сергей Чемезов от „Ростех“, Алексей Милер от „Газпром“ и Олег Белозьоров от РЖД – и с премерена ирония заявява, че отсега нататък „тя решава на кого да тече газът в северозапада на Русия“. Жестът е показателен не толкова с физическия резултат – независимо потвърждение за поражението липсва, а такива канали често надценяват постигнатия ефект – колкото с това, че илюстрира един цял пласт от войната, който до голяма степен остава непознат за широката публика: въоръжената съпротива във вътрешността на Русия.

Зад групата „Черна искра“ стои една-единствена публична фигура – Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на Газпромбанк, който от началото на войната се сражава на украинска страна и през май осветли движението, след като обяви неговите цели без заобикалки: диверсии, сваляне на режима и разпад на империята. Но „Черна искра“ е просто един фрагмент от мозайка, която е далеч по-разнородна и противоречива отколкото победоносната реторика на тези канали внушава.

Грешката, която допускат повечето външни наблюдатели, е да обединят под названието „руска съпротива“ цели четири явления с различна природа и лоялност.

• Идеологически мрежи – като „Бойна организация на анархокомунистите“ (БОАК), която от февруари 2022 г. извежда от строя жп линии, подпалва военкомати и комуникационни кули и публикува наръчници за саботаж. Това са реални антивоенни руснаци, които по собствените им оценки поддържат между 20 и 40 автономни клетки на територията на Русия.
• Проукраински диверсанти – „Атеш“ (в превод: „огън“) – група с кримско-татарски корени, отговорна за над половината диверсии в Русия, с 32 акции, проведени само за 2025 г. – от държавната граница с Украйна чак до Далечния изток.
• Националисти – Легион „Свобода на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“ (обявен от Кремъл за терористична организация на 30 декември 2023 г.), действат не като нелегална мрежа, а като подразделения в състава на Въоръжените сили на Украйна и провеждат трансгранични операции в Курска и Белгородска области.
• Хибридни явления – „Черна искра“ съчетава публично лице зад граница с агентурна мрежа на терен.

Моделът на действие издава именно тази разнородност. Идеологическите клетки залагат на евтиния, масов саботаж: разглобяване на скрепления на релси, палежи на релейни шкафове по участъци – точката, в която минимално усилие спира максимален трафик. „Атеш“ работи на същия принцип, но координирано с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна: на 7 юни групата съобщи за унищожаване на тежък жп кран от серията ЕDK-300/5 във Воронежка област, а през май претендира, че диверсия в Московска област е лишила част от ПВО около столицата от капацитет за наблюдение. На по-високо, професионално ниво са съвместните удари със Силите за специални операции (ССО) на Украйна – както при поразяване на първичната установка за преработка на Илския НПЗ в Краснодарски край през септември 2025 г. и завода „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област в нощта на 4 октомври, и двата приписани на сътрудничество с „Черна искра“. Към тях ще добавим и серия от съмнителни взривове по танкери в руски пристанища от края на 2024 г. насам.

Тъкмо тук е и най-неудобният факт за романтичния разказ. Голяма част от хилядите случаи (ACLED анализира над 1200 събития в Русия и окупираните територии на Украйна) се извършват не от идеологически борци, а от наети аматьори, често непълнолетни, вербувани в Telegram срещу заплащане. ГУР предлага възнаграждение в парични суми за палеж, изисква фото, видео и GPS-доказателство за извършеното и плаща суми от порядъка на 10 000 рубли (около 120 долара) на еднократни изпълнители, които често не осъзнават, че са оперативен консуматив. Кремъл води огледална кампания, вербувайки украински тийнейджъри по съвсем сходен начин. С други думи, под знамето на „съпротивата“ съжителстват автентичното политическа съпротива и студената, транзакционна икономика на саботажа, в която рискът е изнесен изцяло върху най-уязвимите.

Отговорът на Кремъл е тъкмо толкова безмилостен, колкото и системен. ФСБ преобразува саботажа в основание за показателни присъди: по членовете за тероризъм руските съдилища произнасят средно около 5 присъди дневно. Жител на Краснодарския край получи 16 години за палеж на жп мрежата още в началото на 2025 г. В края на декември четирима жители на Кубан получиха дългогодишни присъди за палеж на релеен шкаф. Анархистът Руслан Сидики беше осъден на 29 години от гарнизонния военен съд в Рязан за взрив на релси към фронтовата линия, както и за удар с дрон срещу военна база, с над 58 милиона рубли обезщетения и глоби. Все по-често на подсъдимата скамейка сядат непълнолетни – двама тийнейджъри на 15 и 16 години в Нижегородска област получиха 6 и 8 години за диверсия на жп линия. През март 2026 г. ФСБ докладва общо 37 ареста на руски граждани за палеж по украински инструкции, а от началото на 2025 г. твърди, че десетки „терористични“ деяния с участие на малолетни са били осуетени.

Стратегическата равносметка изисква трезва оценка, която самите канали избягват. Физическият ефект на огромна част от тези акции е тактически и преходен: повредени релейни шкафове, прекъснати трасета и подпалени трансформатори се възстановяват бързо, а трафикът се пренасочва – заключение, до което стига и ACLED, описва нанесените щети предимно като символни. Реалната стойност на групата лежи другаде – в информационно и психологическо измерение: то принуждава Кремъл да разпилява ресурс по охрана на хиляди километри тилова инфраструктура, подхранва усещането за несигурност дълбоко зад фронта и доставя на украинското разузнаване мрежа от очи в територия, до която иначе няма достъп.

Същата равносметка обаче разкрива структурните ограничения на този вид съпротива: дълбоката фрагментация и идеологическа несъвместимост на съставните ѝ части – анархисти, либерали и националисти емигранти не споделят нито обща визия, нито командна структура или контакти – и до известна степен зависят от външно спонсорство. Доколкото живецът ѝ се захранва от украински пари и логистика, тя остава помощен инструмент в борбата срещу руската агресия, а не автономен вътрешен политически фактор, способен да бутне режима на Путин. „Ледът се пропука“, както заявява „Черна искра“, но от пукнатината до разлома има дистанция, която нито честотата на саботажите, нито реториката са в състояние да скъсят.

Руски депутат настоява за употребата на ядрено оръжие срещу Украйна.

🇷🇺🗣️ Срещу Украйна трябва да се нанесе ядрен удар заради проявите на „антикомунизъм“ и „русофобия“ от президента Володимир Зеленски. Това заяви на заседание на местния парламент на Санкт Петербург Виктор Перов, депутат от политическа партия „Социална защита“ – наскоро разформирована от Кремъл.

По думите на Перов прилагането на оръжие за масово поразяване трябва да доведе до приключване на т.нар. „специална военна операция“, която „не е тръгнала така, както беше планирано“. „Смятам, че вие, депутатите, трябва да се обърнете към президента Владимир Путин с настояване за употребата на ядрено оръжие, за да се удари с него по привържениците на Бандера и Шухевич, което ще накара ръководството на Украйна да подпише мирно споразумение“, заяви депутатът от трибуната на местния парламент. В този момент изказването му беше прекъснато, тъй като микрофонът му беше изключен.

В началото на месеца Върховният съд на Руската федерация по искане на Министерство на правосъдието закри „Партията на социалната защита“, от която Перов по-рано се кандидатира на различни избори, включително за губернатор на Ленинградска област. Самият политик описва възгледите си като комунистически и се представя като ръководител на партията.

Преди това висши руски служители многократно са заплашвали западните държави с ядрени удари. Миналата седмица заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че Кремъл е готов да използва такова в случай на опит от страна на други държави да нахлуят на руска територия.

По думите му западните страни да се отнесат „максимално сериозно“ към разпоредбите на военната доктрина на Руската федерация и държавната политика в сферата на ядреното възпиране. „Посегателството срещу Русия при най-лошите сценарии може да доведе до това да отговорим с употреба на въпросните средства“, заплаши чиновникът.

Спецслужби на Кремъл са деактивирали система за наблюдение на Москва след ликвидирането на Али Хаменей.

🇷🇺🔍 Руските служби за сигурност са деактивирали елементи от системата за наблюдение, проектирана да защитава президента Владимир Путин и неговия най-вътрешен кръг. Решението е взето в отговор на опасения, настъпили след ликвидирането на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, доказало способностите на изкуственият интелект да издирва мишени по видеозаписи.

Financial Times съобщи за това решение в свой материал, публикуван 8 юни, който цитира двама служители на Кремъл, запознати с въпроса.

Защитената мрежа, която е отделена от близо 300 000 камери, които следят жителите на столицата Москва, е била включена повторно едва след като инженерите са опитали да я изолират напълно от глобалната мрежа, обясни един от източниците.

Предпазните мерки са взети след доказателства, че израелското разузнаване е събирало записи от камерите за управление на пътния трафик в Техеран, които са били използвани от анализатори, за да установят точното място и време на срещата на висши ръководни кадри на 28 февруари, в която аятолах Али Хаменей и десетки висши фигури на режима бяха убити в първоначалната вълна от въздъшни удари на САЩ и Израел.

Епизодът отразява засилената тревога по високите етажи на Кремъл. Александър Бортников, ръководител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, предупреди шефовете на регионални клонове на службите за сигурност, че обширният апарат за наблюдение се е превърнал в уязвимост – инструмент за следене на собственото ѝ население, който противниците вече могат да експлоатират.

Руски държавни медии съобщиха, че Бортников е определил успеха на обезглавяващия удар срещу иранския режим като „ясен предупредителем знак“, отчасти приписвайки разкриването им на „задни врати“ (backdoors) във софтуера на пътните камери в Техеран.

Технологията зад тази заплаха бележи сериозен напредък в разпознаването на лица. Модерните инструменти дават възможност на анализатори да претърсват огромни обеми от архивни кадри с текстови заявки на базов език, търсейки не просто обекти, а сложни поведенчески модели – например човек, който често сменя своето облекло, или наскоро пребоядисано превозно средство.

По коридорите на Кремъл отдавна не се гледа на опасността само като на хипотетична. Служители на апарата за сигурност отдавна са тревожат за безопасността на Путин, най-вече от страна на украинското разузнаване, което често прониква в камери за автомобилния трафик в руски градове, като при някои от случаите използва данните за местоположение на мобилни телефони, за да съдейства за атентати срещу висши руски офицери, отговорни за военни престъпления в Украйна.

Въпреки последното въвеждане на защитни мерки, независими украински хакери твърдят, че камерите в цяла Москва, и дори в непосредствена близост до Кремъл, остават активни и редовно достъпът до тях подлежи на компрометиране.

Страхът на руския диктатор за собствения му живот преформатира движенията му от месеци. От началото на март Путин прекрати престоя си в обичайните резиденции край Москва и във Валдай и вместо това се твърди, че работи от силно укрепени и модернизирани бункери, разположени в Краснодарския край.

🔙 Frontline Monitor припомня: Федералната служба за охрана (ФСО) разширила своя списък за приоритетна защита, към който бяха добавени поне 10 фигури от висшето военно командване.

Зеленски пред Sky News: Готови сме да спрем войната по текущата линия на фронта, но без териториални отстъпки.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски е готов да прекрати войната по настоящата линия на фронта и да премине към преговори, обяви самият той в интервю за Sky News. Зеленски представи това като най-краткия път към прекратяване на огъня, като в същото време отхвърли всякаква сделка, която отстъпва украинска земя на Руската федерация. Освен това той отправи призив към съюзниците си да запълнят липсващите звена в украинската ПВО.

Руският президент Владимир Путин отхвърли всяко едно предложение за прекратяване на огъня, отправено от Украйна и САЩ, и продължава с отказите да спре пълномащабната война, която самият той започна на 24 февруари 2022 г. Дали конфликтът изобщо ще бъде замразен, зависи изцяло от Путин, чиито искания все още се простират далеч отвъд това, които руската армия успя да окупира за четири години и половина.

„Най-бързият път“ за спиране на боевете

Запитан къде би замразил линиите, ако Москва се съгласи на примирие, Зеленски увери, че е готов да приеме днешните позиции. „Да, това е най-бързият път“, каза той.

Украинският държавен глава настоя, че това не е подарък. Президентът не иска просто да замрази конфликта, а да сложи край на войната, така че да не може да започне отново „заради някакви луди хора“. Замразяването би позволило на украинската нация да спаси живота на децата си и да върне войниците обратно у дома. Всяко примирие трябва да бъде пълно, без руските игрички и да бъде наблюдавано от американските и европейски партньори. Едва тогава страните биха седнали на масата за преговори, за да сложат край по дипломатически път. Примирието, добави той, е „най-големият компромис от наша страна“.

Противовъздушната отбрана е на първо място

Най-неотложната нужда на украинската страна са ПВО системите, подчерта Зеленски. Страната му страда от остър дефицит на антибалистични ракети, тъй като доставките от САЩ са забавени заради войната в Близкия изток. Той отново поиска допълнителни зенитно-ракетни комплекси Patriot. Русия извършва ежедневни атаки, най-често с около 300 камикадзе дрона с голям обсег. В най-тежките нощи тя изстрелва от 600 до 850 дрона и десетки ракети.

Местно произведените прехващачи вече са отговорни за неутрализирането на повечето въздушни заплахи, но пропуските остават опасни.

Собственият арсенал на Украйна

Украйна основа повече от 400 отбранителни компании след пълномащабната инвазия, каза Зеленски. Десетки от тях се нареждат начело в световен мащаб. Те произвеждат дронове и ракети, някои от които са под земята, а страната е близо до създаването на своя собствена балистична ракета. Украйна вече може да сподели опита си със съюзниците и дори да изгради европейски противовъздушен щит. Киев се стреми към производството на безпилотни системи в мащаби, с които малко страни биха могли да се конкурират.

Връщане на войната на руска територия

Украинските удари срещу Ленинградска и Московска области бяха отговор на руските атаки по енергийната мрежа на Украйна, уточни Зеленски. Санкт Петербург се превърна в мишена на масирани украински атаки на два пъти през изминалата седмица. Зеленски сподели, че иска руснаците, които са далеч от фронта, да усетят войната, която самите те са започнали. Техният президент Путин разбира само от „тотален натиск“, подчерта той. Санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери, които заобикалят ограниченията, както и срещу износа на петрол и газ, удрят най-силно.

Путин, писмото и посредникът на Кремъл

Зеленски заяви, че Путин не желае да прекрати войната и сигнализира, че иска да победи. Дали сраженията ще спрат „зависи на 100% от неговото решение“, обяви украинският лидер. Отвореното писмо от 4 юни, което Москва отхвърли като „грубо“, е имало за цел да доведе до отговор и да осъществи пробив в информационния балон, в който се е затворило руското общество, което според Зеленски живее в „някакъв фантастичен свят“. Руският бизнесмен Роман Абрамович е идвал в Киев, за да предава съобщения на Путин, разкри Зеленски.

Ключовото му послание е било за Донбас: Украйна няма да изостави земята си, а компромиси ще дойдат едва след като бъде въведено пълно прекратяване на огъня. Той е готов да се срещне във всякакъв формат, но не в Русия или Беларус. Лидерите не могат да решават „без нас за нас“, подчерта Зеленски в послание, насочено към Вашингтон. В същото време Кремъл продължава да настоява за капитулация на Украйна и доброволното предаване на украинския крепостен пояс в западната част на Донецка област.

Зеленски с отворено писмо към Путин с призив за среща между двамата.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски изпрати отворено писмо до руския президент Владимир Путин, в което отправя официално предложение за провеждане на среща между двамата, насочена към прекратяване на войната между двете страни.

Представям превод на писмото на български, без редакторска намеса:

 

Отворено писмо до президента на Руската федерация

От президента на Украйна

Когато дойдохте на власт в Русия преди повече от 26 години, мнозина в Украйна ви гледаха положително. Така беше. Но това вече е в миналото.

Сега огромното мнозинство от украинците приемат положително факта, че нашите дронове с далечен обсег „посетиха“ откриването на вашия форум в Санкт Петербург, изминавайки разстояние от над 1000 километра. Както много добре знаете, това разстояние не е лимитът на нашите възможности.

За 26 години вашето управление напълно промени дневния ред в отношенията между Украйна и Русия. От дискусии за търговия и други цивилни въпроси, нашите нации преминаха към разговори почти изключително за удари и загуби. Вие прекарахте близо половината от тези 26 години във властта, водейки война срещу Украйна.

Каквото и да казвате за НАТО, геополитиката или руския език, тази война е ваш личен избор – война без реална причина. Така историята ще я запомни. Тези години можеха да бъдат много по-различни.

Често чуваме, че се чувствате комфортно с тази война. Разбира се, не и когато става дума за сигурността на вашата резиденция във Валдай или за вашия парад в Москва. Собственият ви живот е ценен за вас. Но сега всички виждаме, че руснаците най-после се чувстват по-малко комфортно с тази реалност – с факта, че войната носи все повече негативни последици за Русия.

Те не харесват нашите дронове и ракети. Не харесват недостига на гориво и постоянно растящите цени. Не харесват постоянните ограничения. Не харесват намерението ви да започнете втора вълна на мобилизация, за да разширите войната в друга посока в Украйна или да я използвате срещу други съседни на Русия страни. Не харесват факта, че не се вижда краят на вашата война.

Да, все още можете да принуждавате руснаците да съществуват по този начин. Но ресурсите ви значително се свиват. Няма да имате достатъчно пари или политически капитал, за да продължите да купувате лоялността на руснаците така, както го правихте през последните 26 години. Ние ще направим всичко възможно светът да ускори този момент.

Както сами обичате да казвате: „трябва да сметнем числата“. Вчера получих доклад за загубите на вашата армия на фронта в Украйна през май. Отново броят надхвърли 30 000 убити и тежко ранени руски войници. Поддържаме това ниво месец след месец и имаме видеопотвърждение за всяка една ваша загуба – това не са празни твърдения. Знаем, че 63 процента от загубите ви на бойното поле са убити, а само 37 процента са ранени. В XXI век нито една армия не може да си позволи такова съотношение. И делът на убитите ще продължи да расте.

Не че ние в Украйна се интересуваме от съдбата на руските войници след всичко, което вашата война донесе на нашата страна. Но аз се интересувам от украинците. Губим наши хора и всяка загуба е болезнена за нас. Дори когато съотношението на украинските към руските загуби е едно към пет или едно към шест, това все още има огромно значение. Има значение и това, че редовно отлагате, на всеки няколко месеца, собствените си крайни срокове за превземане на наши региони – особено Донецка област. И няма да я превземете и тази година.

Но ние в Украйна не искаме постоянна война. Знаем много добре, че животът без война е безкрайно по-добър. И искаме да постигнем това. Убеден съм, че мнозинството руснаци също биха отговорили положително на това – и вие го знаете.

Мнозина не вярваха, че Украйна ще успее да издържи толкова дълго. Вие не вярвахте. И тези, които ви съветваха, също не вярваха. Това беше грешка. Не очаквахте пълномащабна съпротива от Украйна и не предвидихте, че нещата ще стигнат толкова далеч. И все пак, ето ни тук – в петата година на тази пълномащабна война. Не се страхувайте да поемете по пътя към края на тази война. Това е главното, което се изисква от вас сега.

Украйна запази своята независимост. И ще я запази. Въпреки всички прогнози за противното. Обединихме мнозина по света, за да застанат с Украйна и срещу вас. Намерихме оръжията и финансирането, от които се нуждаехме. Ние получаваме подкрепа. Вие получавате санкции. И така ще бъде, докато няма справедливост за Украйна – справедливостта, която търсим и която може да бъде постигната.

Няма да позволим на тези, които се опитват да ви убедят, че санкциите срещу Русия ще бъдат значително облекчени и че подкрепата за Украйна ще намалее драстично без никаква смислена промяна в позицията ви спрямо Украйна, да успеят. Примерът с Орбан показва как тези, които избират да помагат на Русия във войната ѝ срещу нас, завършват в позор.

Украйна издържа сурови зими, докато вие се опитвахте да унищожите енергийната ни система. Стояхме твърдо – и дори в тъмнината устойчивостта на украинците остана непокътната. Пренесохме войната на ваша територия и вие не бихте могли да се справите с това без помощта на Северна Корея. Вие сте първият владетел на Русия, който се обръща към Пхенян за помощ. Днес сте напълно зависими от Китай – също за първи път в историята на Русия.

Вярвахте, че украинците няма да имат сили да се защитават. Днес нашият народ помага на партньорите ни в Близкия изток и Залива да изградят собствената си отбрана. Надявахте се на вътрешни вълнения в Украйна. Вместо това, собствените ви военни формирования организираха метеж срещу вас. На 23 юни ще се отбележи поредната годишнина от това събитие и мълчанието няма да изтрие този факт от историята.

А сега вие сте този, в когото собствените ви чиновници, бизнесмени и пропагандатори гледат с очевидна умора. Светът го вижда. Светът не се е уморил от Украйна, както дълго се надявахте. Но има нарастваща умора от Русия – дори сред тези в по-широкия свят, които ви помагат да заобикаляте санкциите и да поддържате икономиката си на повърхността. Не можете да не го забележите. След 26 години на власт възрастта започва да си казва думата. И с времето умората от вас само ще расте.

Виждали сме разузнавателни доклади, показващи, че сега обмисляте планове за продължаване на войната през 2027 и 2028 г. Знаем също, че се надявате балистичните ракети да постигнат за вас това, което всичко останало не успя. Искате да въвлечете Беларус още по-дълбоко в тази война и сега сме принудени да се подготвяме и за това. Виждаме, че се опитвате да организирате нещо около Приднестровието. Вашите пропагандатори заплашват по един или друг начин всяка страна, граничеща с Русия. Наистина ли искате да преминете през всичко това?

Изборът сега е ваш. Край на войната. Украйна предлага тази война да приключи. Това трябва да стане честно, с достойнство и с гаранции, че войната няма да бъде разпалена отново.

Виждаме, че САЩ са напълно фокусирани върху въпроса за Иран и би било грешно просто да се чака, докато войната в Европа се върне в центъра на тяхното внимание. Украйна предлага тази война да приключи чрез директен контакт между нас – и вас.

Предлагам среща. Всеки чу вашите представители как усмихнато казват, че аз уж можело да дойда в Москва. Но след тези 26 години няма какво да прави украински лидер във вашата столица – точно както няма какво да прави руски лидер в Киев. Има държави, които традиционно са приемали лидери за решаване на въпроси за войната и мира. Швейцария, Турция, страните от арабския свят – мнозина са способни и желаят да бъдат домакини на такава среща. Лидерите решават ключовите въпроси. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Предлагам да се определи ясна дата за такава среща. Чухме, че в Аляска ви е било обещано решаването на определени въпроси относно Украйна и Европа. Но сами виждате, че украинските и европейските въпроси не се решават в Анкоридж. Други договорени участници биха могли да се присъединят към двустранния формат, който да бъде установен между нас.

Тъй като войната се води в Европа и тъй като Украйна се нуждае от гаранции за сигурност, докато вие също търсите гаранции за себе си, би било логично да се включат онези, които наистина могат да служат като гаранти. Вярваме, че Европа трябва да бъде част от този процес – тези, които наистина имат капацитета да влияят на ситуацията. Вярваме също, че САЩ трябва да бъдат част от процеса. Това е, което би могло да помогне за оформянето на нова архитектура за сигурност за нашата част от света.

Вече преживяхме много споразумения с Русия, включително Минските, които в крайна сметка се провалиха. Ето защо първо трябва да намерим директни отговори между нас на въпросите, които остават, и да не се крием от трудните проблеми зад формули, технически работни групи или безкрайно изгубено време в совалкова дипломация.

Вашата война завинаги раздели Украйна и Русия. Фронтовата линия днес е линията, от която трябва да започне дипломацията. Украйна е готова за пълно прекратяване на огъня за времето на преговорите. Това е стандартна практика и настоящите събития около Иран само затвърждават този извод. Опитът да се установи истинска тишина е най-добрият начин да започнем да говорим помежду си. Вярваме, че това няма да бъде просто опит, а реално прекратяване на огъня – ако това е, което искате.

Знаете, че САЩ имат капацитета да наблюдават прекратяване на огъня по протежение на линията, където спират военните действия. Украйна е готова за размяна на военнопленници „всички за всички“ и това може да се превърне в добър пролог към края на войната. Трябва да се предприемат сериозни стъпки за връщането на цивилните и децата, които бяха отведени по време на войната. Трябва да определим какво бъдеще очаква поколенията украинци и руснаци, които ще дойдат след нас.

Ако вие лично не стигнете до заключението, че е време да сложите край на тази война, Украйна ще продължи да се бори за своето съществуване. Ще имаме тези, които ни подкрепят. Но вие също ще трябва да се борите много по-усилено за собственото си съществуване – не за това на Русия, а за вашето собствено. И това не е заплаха от мен или от Украйна. Това е факт от руската история, който добре познавате: когато Русия се умори, идва промяна.

Можем да работим за тази умора. Можете да спрете войната си.

Вечна памет на всички, чийто живот бе отнет от тази война.

Слава на Украйна!

Рюте: „Украйна постигна такива успехи, че Путин може да организира парада си само след разрешение от Киев.“

🇺🇦 В двора на Мариинския дворец в Киев генералният секретар на НАТО Марк Рюте произнесе реплика, която за секунди обиколи международните медии, защото успя да събере в едно иронията и обективната реалност на войната. „Украйна постигна такива успехи“, каза той, заставайки до президента Володимир Зеленски, „че Путин вече може да организира парада си на 9 май само след разрешение от Киев.“

Фразата прозвуча като дипломатическа шега, но всъщност е внимателно формулирано послание: след повече от четири години пълномащабна война Кремъл вече не изглежда като онази страна, която диктува условията на конфликта. Напротив – все по-често той е принуден да реагира на действията на Украйна.

Тазгодишното издание на парада на Червения площад показа това по начин, който трудно може да бъде скрит зад традиционната руска патетика. Празненството за 9 май 2026 г. се превърна в най-краткия военен парад в съвременната история на Русия – едва 45 минути. За първи път от 20 години насам Москва не изкара по паважа нито една тежка бойна машина. Нямаше нито танкове, нито самоходна артилерия, нито дори ракетни комплекси. Оръжията, с които Кремъл години наред демонстрираше илюзорните си претенции на военна суперсила, този път присъстваха единствено на екраните край площада. Вместо демонстрация на мощ светът видя предпазлив спектакъл, проведен под сянката на война, която постепенно изчерпва ресурсите на руската армия.

Особено показателен беше съставът на участниците и гостите. За първи път сред маршируващите части имаше севернокорейски военнослужещи – символичен жест към Пхенян, който изпрати 12 000 свои бойци в подкрепа на руските опити за блокиране на украинската офанзива в Курска област през 2024 г. Само по себе си тяхното присъствие на Червения площад бе достатъчно красноречиво: държава, която в продължение на десетилетия се представяше като самодостатъчна военна империя, демонстрира отчаяна зависимост от най-изолирания режим в света. Списъкът с чуждестранни гости само подсили усещането за безпрецедентната международна изолация на президента Владимир Путин. Той беше придружен от беларуския диктатор Александър Лукашенко, лидерите на Казахстан, Узбекистан и Лаос и краля на Малайзия – диаметрално противоположно на образа на глобалното влияние, който Москва се опитваше да внуши в предишни години.

Най-силният удар обаче дойде не от самия парад, а от документа, допуснал неговото провеждане. Ден преди 9 май президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който Украйна формално „разрешава“ провеждането на тържествата в Москва, като временно изключва Червения площад и околните райони от списъка с потенциални цели за украински удари. Текстът беше изготвен с подчертана юридическа точност – включително с конкретни координати – и носеше премерено тънък сарказъм. Зад иронията обаче имаше прагматична цел: договореното кратко примирие трябваше да осигури размяна на военнопленници между двете страни във формат 1000:1000. Зеленски превърна сигурността на руския парад в разменна монета за връщането на своите хора у дома.

Точно тук се крие политическата сила на жеста. Киев не отправи молба, а наложи рамка. В навечерието на своя най-важен пропаганден ритуал, Русия беше лишена от възможността да диктува, докато Украйна демонстрира, че разполага със способността и волята да окаже директно влияние върху него. Затова и реакцията на Кремъл беше толкова нервна. Говорителят Дмитрий Песков побърза да определи указа като „глупава шега“ и изрично настоя, че Кремъл не се нуждае от ничие разрешение, за да отбележи Деня на победата. Изказването му обаче издаде точно обратното: ако жестът беше без значение, Кремъл нямаше да побърза да се оправдае.

През последните години 9 май беше водещата сцена на руската военна митология – денят, в който Кремъл се опитваше да представи войната в Украйна като продължение на победата над нацизма през 1945 г. Танковете, ракетите и авиацията трябваше да внушат историческа непрекъснатост и непоклатима сила. През 2026 г. този спектакъл изглеждаше като бледа сянка на самия себе си: по-кратък и предпазлив и лишен от всяка форма на увереност. А най-неудобният факт за Путин беше, че всичко това се случи по силата на примирие, постигнато чрез посредничеството от Вашингтон и формално „разрешение“ от Киев.

Именно затова думите на Рюте намират такъв силен отзвук. Не защото правят някакво сензационно разкритие, а защото уловиха стратегическия завой на войната. В продължение на години Кремъл се опитваше да внушава, че времето работи в негова полза, а рано или късно Украйна ще бъде пречупена. Днес тя все по-често съумява да обърне тази логика – не непременно чрез драматични пробиви на фронта, а благодарение на способността да подкопае образа на руското величие. А във война, която освен с оръжие, от дълги години се води за сърцата и умовете на хората, значението на подобни епизоди се простира далеч отвъд символизма.

Украински дронове поразиха петролно депо в Санкт Петербург.

🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.

Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.

Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.

Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.

Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.

Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.

Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.

Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.

Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.

Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.

Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.

Bloomberg: Военните разходи изправят Русия пред ръба на фалита, финансисти алармират Путин.

🇷🇺📉💸 Висши държавни служители са предупредили руския президент Владимир Путин, че разходите за войната срещу Украйна ще тласнат руската икономика към фалит, съобщава Bloomberg.

Служители в Министерство на финансите и Централната банка са заявили пред Кремъл, че текущото ниво на планираните разходи за отбрана може опасно да увеличи дефицита в държавния бюджет, твърдят източници, запознати с въпроса, и документи, прегледани от американското издание.

Служителите, чиято тревога относно състоянието на руската икономика и бюджет нараства през последните месеци, са предложили съкращения на разходите за отбрана, посочват източниците. По думите им е трудно да се укрепят обтегнатите публични финанси на страната, без да се намери допълнителна ефективност.

Разногласията сред политиците обаче означават, че висши служители в Министерството на отбраната и някои кръгове в Кремъл, решени да придвижат напред военните цели на Путин, настояват за запазване на текущите военни разходи. Те аргументират позицията си с това, че евентуално съкращаване би навредило сериозно на икономиката, тъй като твърде много предприятия зависят от договори, свързани с армията.

Путин е поискал от служителите на финансовото ведомство да измислят съкращения на разходи в други пера от бюджета, преди да се насочат към отбраната, споделят част от лицата, близки до въпроса. На всички тях е гарантирана анонимност, за да обсъдят опасенията, чийто мащаб не е публично оповестен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитването за коментар.

Военното ръководство настоява за още

Министерство на отбраната не просто се обявява против предложени съкращения, но и изисква допълнителни средства за финансиране на военната агресия срещу Украйна, твърдят двама души, близки до федералното правителство. Военните разходи ще трябва да нараснат, за да се покрие недостиг от до 3 трилиона рубли (36 милиарда долара) през тази година, допълват те.

Путин е наясно с бюджетния натиск както миналата, така и настоящата година, така че трудностите не са били изненада за него, твърдят източниците. Мащабът на евентуалните съкращения на бюджета зависи единствено от Путин, тъй като нито едно важно бюджетно решение не се взема без неговото одобрение и той служи като краен арбитър, описвайки това като желязно правило.

При съставянето на бюджета за 2026 г. служителите са осъзнали, че от второто полугодие може да се появи остър недостиг на финансиране в размер на 1,2-1,5 трилиона рубли – средства, които вероятно ще се окажат крайно необходими за военния сектор. По онова време е имало надежди, че войната в Украйна ще приключи след срещата на върха в Аляска миналия август между Путин и Тръмп, което би превърнало намаляването на разходите за отбрана през втората половина на 2026 г. в разумно предположение, според фигури, близки до висшия ешелон в Кремъл.

Финансовата дупка на Русия предизвика гняв миналата седмица от страна на висш член на долната камара на Държавната дума, въпреки че Валерий Гартунг, който оглавява Комисията за защита на конкуренцията, отрече да е използвал вулгарни думи от парламентарната трибуна. В изказването си той припомни хиперинфлацията, преживяна от Русия след краха на Съветския съюз. „Какво ще правим по въпроса?“, попита той. „Ще печатаме пари ли, или какво? Като през 1992 г., когато цените се вдигаха с 30% всяка седмица? Разбираме, че това не е решението.“

Кремъл разпореди на ФСБ да опази интернета, който самата тя руши.

🇷🇺🚫🛜 В списъка с утвърдени президентски поръчения, публикуван на официалния сайт на Кремъл след съвещание на президента Владимир Путин с правителството от 23 април, се крие най-красноречивото признание за състоянието на руската дигитална среда от началото на войната срещу Украйна. Путин възложи на Федералната служба за сигурност (ФСБ) да подсигури безпроблемна работа на интернет – но не изобщо, а единствено в строго очертан периметър: достъпът до федералния портал „Госуслуги“, платежните системи и услугите за записване при лекар трябва да бъде гарантиран дори в периоди на наложени рестрикции.

„Работата на портала „Госуслуги“, на платежните системи и на услугите за запис при лекар трябва да бъде осигурена дори наличие на при общи, базови ограничения“, заяви Путин, сравнявайки търсения механизъм с възможността за спешни обаждания от мобилен телефон при нулев баланс. Техническата възможност за това, добави той, съществува и трябва да бъде реализирана.

На пръв поглед поръчението звучи като рутинна административна грижа за гражданите. Реално обаче то е документирано признание, че кампанията за „зачистка“ на руския интернет, ръководена от самата ФСБ вече близо година, е започнала да поразява инфраструктурата на самата държава. Когато президентът е принуден изрично да нареди на спецслужбата да не изключва порталите за държавни услуги, банковите разплащания и достъпа до лекар, посланието е очевидно: общите, безразборни ограничения вече са нанесли достатъчно щети, че да застрашат функции, които Путин смята за критични за собствената си легитимност. Поръчението не смекчава курса на блокиране – то се опитва да изреже от него анклави на работещ интернет, оставяйки всичко останало под ножа.

За да се разбере мащабът на този обрат, е нужно да се проследи кой и как пое контрола над руския дигитален периметър. Според данни на независимото издание The Moscow Times и на анализ на Фондация „Карнеги“ за международен мир, през лятото на 2025 г. надзорът върху интернет премина от техническите звена на ФСБ – Център за информационна сигурност (ЦИБ) и Научно-техническа служба – към т.нар. Втора служба, наречена официално Служба за защита на конституционния строй и борба с тероризма. Това ведомство, оглавявано от генерал-полковник Алексей Седов, наследява функциите на легендарното Пето управление на КГБ, създадено навремето за борба с „идеологическата диверсия“. Институционалната логика на въпросния преход е ключова за правилното разбиране на процеса: за Втора служба интернет не е икономическа инфраструктура, а подозрителна и хаотична среда, изискваща постоянна филтрация, а нейният инструментариум се изчерпва със забрани, глоби и блокирания. Именно служители на това звено, според цитираните доклади, са свързани с опитите за отравяне на опозиционните политици Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза – обстоятелство, което очертава културата на ведомството, на което сега е поверена съдбата на руския интернет.

Повратната точка, по реконструкцията на „Карнеги“, настъпва след терористичната атака в концертната зала „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., отнела живота на 151 души, когато Седов предлага на Путин да „въведе ред в интернет“ и получава за това практически неограничени пълномощия. Оттам нататък ескалацията е стъпаловидна и отлично документирана: първоначално ограничаване, а след това пълно блокиране на гласови разговори в WhatsApp и Telegram; системен натиск срещу VPN; въвеждане на механизъм на „бели списъци“ от одобрени ресурси, където към момента фигурират над 120 услуги, при условие че цялата им изчислителна инфраструктура се намира на руска територия; и редовни изключвания на мобилния интернет, които в Москва достигнаха кулминация с близо 3-седмично спиране през март. Юридическият гръбнак на тази архитектура беше положен месец по-рано, когато Путин подписа закон, който дава правомощия на ФСБ да се разпорежда с прекъсването на връзката, а операторите – да изпълняват незабавно нарежданията за блокиране, получени от спецслужбите.

Декларираната мотивация зад изключванията е сигурността – ограничаване на мобилния сигнал в погранични райони и около мегаполисите, за да се спре навигацията на украинските дронове. Но именно тук се отваря бездна между обявената цел и реалната цена, която руската икономика и общество плащат. Безразборното спускане на цифровия мрак върху цели градове не прави разлика между заявката, която евентуално насочва дрон, и тази, задвижваща банков превод, медицинска консултация или подаване на документ в „Госуслуги“. По същество указът от 23 април е опит да се въведе тази разлика със закъснение – да се изградят дигитален коридор, през който жизненоважните услуги да продължат да работят, докато останалата мрежа е задушена. Според съобщения в руски медии от съвещанието се очаква правителството и ФСБ да докладват за устойчив достъп на гражданите до тези услуги; формулировката обаче издава, че решение няма и такова тепърва ще се търси.

Този вътрешен конфликт не е технически, а политически, и тъкмо тук се намесва най-чувствителната част от цялата картинка. В материал от 24 май британският вестник The Guardian цитира източници, близки до Кремъл, които описват дълбокото разочарование сред руския елит – настроение, обобщено от добре свързан представител на бизнеса с думите, че „има дълбоко разочарование от Путин“ и нарастващо „усещане за надвиснала катастрофа“. Сред конкретните поводи за недоволство блокадата на интернет заема едно от челните места: вътрешен източник от Кремъл описа пред изданието ситуацията на трапезата с горчивата констатация, че „сега сме някъде по-близо до Северна Корея“. Според същата публикация, фигури като говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и първия заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, отговарящ за вътрешната политика, насаме са се опитвали да отклонят Путин от най-крайните ограничения, но без успех. Анализът на „Карнеги“ добавя към тази картина и премиера Михаил Мишустин, и министъра на дигиталното развитие Максут Шадаев, които се застъпват за „по-малко разрушителни подходи“. Съпротивата им се проваля по една структурна причина: Седов е дългогодишен приближен на Путин с пряк контрол върху силовия апарат, а докато войната продължава, президентът систематично застава на страната на спецслужбите. Песков, от своя страна, публично сигнализира трайност, заявявайки, че ограниченията „ще останат толкова дълго, колкото е необходимо“.

Цената на този избор вече е осезаема. По данни на „Карнеги“ рейтингът на одобрение на Путин е спаднал със 7,3% за три месеца, а неодобрението е нараснало с 5,7% – показатели, които са сред най-внимателно следените в Кремъл и превръщат интернет блокадата от технически казус в проблем за режима. Появи се и нещо изключително рядко за военновременна Русия – протести срещу ограниченията, проведени въпреки тежките репресии от страна на службите срещу подобни акции.

Указът от 23 април не бележи отстъпление, а опит за институционален компромис, при който наложеният от ФСБ императив на сигурността остава недосегаем, докато се търси начин неговите странични щети да бъдат изолирани от критичните за гражданите функции. Това е признание за провал на дизайна, не за провал на курса: вместо да преосмисли логиката на безразборните интернет блокади, Кремъл се опитва да ги облекчи технологично, възлагайки задачата на ведомството, чиято институционална култура поначало третира свободния интернет като заплаха. Оттук произтича и фундаменталното противоречие на цялата конструкция – ФСБ е едновременно източникът на проблема и инстанцията, на която е възложено неговото решение.

Доколкото войната с Украйна остава определящият фактор в сметките на Путин, балансът ще продължава да се накланя в полза на сигурността за сметка на свързаността, а поръченията като това от 23 април ще играят ролята на клапани за изпускане на налягането – достатъчни да опазят минимума от функциониращи държавни услуги, но не и да обърнат посоката на една безпрецедентна изолация, чиято логика все по-често напомня на Северна Корея, чиито модели на контрол доскоро бяха немислими в страна с мащабите и интегрираността на руската икономика.

Шефът на ЦРУ при Байдън: Руският елит вече се съмнява в Путин.

 🇺🇸 Когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс провежда своя разговор с Владимир Путин в края на ноември 2021 г. по защитена телефонна линия, той вече разполага с разузнавателни данни, според които Кремъл се готви за най-мащабната сухопътна инвазия в Европа след 1945 г. 4 години и половина по-късно в обширно интервю за The Economist, той определи настоящия етап не като прелом на самото бойно поле, а като такъв в начина, по който руският политически елит започва да гледа на войната.

Бърнс споделя как самата среща от ноември 2021 г. го оставя по-разтревожен, отколкото е бил на отлитане за Москва. Точността на събраните разузнавателни данни надхвърля чисто военното планиране и включва детайли относно политическата подготовка: на нива от самото федерално правителство до кметовете в отделни градове. Федералната служба за сигурност (ФСБ) предварително разпределя кой украински служител на коя длъжност ще бъде поставен след предполагаемия колапс на украинската държавност. Бърнс окачествява тази подробност като показателна – именно че водещата роля в планирането е отредена на службата за вътрешна сигурност. От гледната точка на Путин и тесния му кръг Украйна никога не е била въпрос на външна политика, а на вътрешно възстановяване на имперския порядък.

Тази фиксация, която Бърнс споделя, че е чувал много пъти директно от самия Путин, изгражда оперативната рамка на цялата инвазия: Русия не може да бъде велика сила, а Путин не може да бъде велик руски лидер, освен ако не държи под свой контрол Украйна и избора ѝ. На срещата в Москва Бърнс вижда събеседника си напълно непреклонен. Дори изложените, по нареждане на президента Джо Байдън, подробности във връзка с последици, санкционни и военни, от евентуалната инвазия, не предизвиква нито отрицание, нито оспорване. Посланието на Путин към западния свят се свежда до три думи: „И какво ще направите по въпроса?"

Зад тази увереност стои серия от стратегически предположения, които по-късно се оказват дълбоко погрешни. Путин преценява, че САЩ са в позиция на тактическа слабост след пандемията и след хаотичното изтегляне от Афганистан, че европейските лидери не разполагат с политическа воля за продължителна конфронтация и че самата руска армия, подложена на усилена модернизация в последното десетилетие, ще прегази безпроблемно украинските войски. Към това се добавя личното убеждение на Путин, което самият отй се опитва да втълпи на Бърнс като на „бавноразвиващ се ученик в начално училище" – че Украйна не е истинска държава, че тя е слаба, разделена и податлива на бърза дезинтеграция отвътре.

Точно тук, по сметката на Бърнс, се крие и грешката, която Путин не вижда: систематичната работа на ЦРУ с украинските служби за сигурност след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. изгражда оперативна спойка, която агенцията познава отвътре. На същата среща Бърнс поставя въпроса пред хора от обкръжението на Путин и лично пред самия него: разбират ли, че украинците ще се борят с максимална упоритост и ще имат пълната подкрепа на Вашингтон? Отговорът не идва с думи. Той идва на терен още в първите дни на инвазията от февруари 2022 г.

4 години по-късно цената на тази погрешна сметка е документирана. Бърнс потвърди публични оценки, според които руските загуби надхвърлят милион убити и ранени, а Путин е заложил бъдещето на руската икономика на военновременна траектория. През пролетта Кремъл получи временно облекчение в резултат на войната срещу Иран и ситуацията в Ормузкия пролив, което се изразява в два едновременни ефекта. Първо, сътресенията на енергийните пазари вдигнаха руските приходи от износа на въглеводороди. Второ, излизащите от складовете на Пентагона зенитни ракети, които биха стигнали до Украйна, бяха пренасочени към операциите в Близкия изток и попълване на изразходените запаси на американските военни. Според Бърнс именно отсъствието на зенитните ракети, от които украинците така отчаяно се нуждаят, е най-болезнената косвена последица за Киев.

Това облекчение обаче е временно и натискът продължава да се натрупва не само от загубите и въздействието на украинските удари с дронове по руска енергийна инфраструктура, които според интервюиращия журналист от The Economist нанасят тежки щети на сектора, но и от едно по-фундаментално явление: руският елит за пръв път започва да поставя под въпрос ключовата увереност, върху която Путин гради войната – че времето работи на негова страна. Бърнс споделя, че само преди година собствената му оценка е била, че руският президент се чувства твърде самоуверен и вярва, че е способен да изтощи украинците до политическа капитулация. Днес, по същата му оценка, голям брой представители на руския елит, а и такива извън него, започват да задават въпрос, който дълго време беше табу: защо не виждат никаква вероятност за пробиви на фронта в обозримо бъдеще?

Тази промяна намира потвърждение в анонимна публикация, разпространена от The Economist няколко седмици по-рано, в която високопоставена бивша фигура от руския политически елит споменава за бъдеще след Путин и за преход на реториката от „нашата война" към „неговата война". Въпреки това Бърнс не подкрепя прекомерния оптимизъм: натрупаният натиск още не е достигнал степен, която да застраши контрола на Путин върху руското общество. „Той все още е доста добър в едно нещо – да репресира хората и да обезсърчава всеки, който би си помислил обратното", обясни бившият директор на ЦРУ. Репресивната машина, наследена и доразвита от ФСБ, продължава да работи на пълни обороти.

Следователно, прогнозата на Бърнс не е еднозначна. Той е на мнение, че Путин и обкръжението му започват да усещат значително по-тежък натиск за влизане в сериозни преговори. От друга, точният момент остава неясен: „следващия месец или след шест месеца, трудно е да се определи с абсолютна точност сега", заяви Бърнс. Той все пак остава категоричен за едно: натискът трябва да бъде поддържан както по икономическата ос, така и на бойното поле, защото единственото нещо, което би накарало напълно непреклонния, но прагматичен Путин да преговаря сериозно, е увереността му, че алтернативата ще се окаже много по-скъпа.

Зеленски предупреди, че руското командване готви нови мащабни удари по Киев.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че разузнавателните служби разполагат със сведения, според които руското командване готви нова широкомащабна въздушна атака срещу Украйна, и го посочи като доказателство, че Кремъл продължава да залага на „ракетите и по-нататъшната война“, вместо на дипломацията.

„Важно е всички наши партньори да знаят какво се случва“, каза Зеленски.

От няколко дни жителите на Киев се готвят за пореден удар. Предупреждението беше отправено след публични заплахи от Москва за нови удари по столицата и официално писмо, изпратено от украинския държавен глава до американския му колега Доналд Тръмп, в което той алармира за задълбочаващия се недостиг на зенитни ракети и системи за противовъздушна отбрана, по-конкретно на средства за защита срещу удари с балистични ракети.

На 25 май руският министър на външните работи Сергей Лавров е заявил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че руската армия възнамерява да нанесе удари по „центровете за вземане на решения“ в Киев, при което е отправил призив за евакуация на американското посолство в Киев.

Министерство на външните работи на Руската федерация излезе с отделно изявление, в което призова чуждите граждани, включително дипломатите, да напуснат града. Нито едно чуждестранно посолство в Киев обаче не е евакуирало служителите си след отправените заплахи.

Всичко това беше предшествано от най-мащабната въздушна атака срещу Киев и областта в последната година, извършена на 24 май, в рамките на която бяха изстреляни над 90 ракети и 600 дрона, които причиниха сериозни разрушения в столицата.

Зеленски отбеляза, че предупреждението на разузнаването илюстрира нуждата от допълнителен санкционен натиск върху агресора, както и от това партньорите да не допускат забавяне в изпълнението на ангажиментите за доставка на ПВО към Украйна.

Президентът допълни, че е обсъдил въпроса с министъра на външните работи Андрий Сибиха, включително какво могат да предприемат партньорите на Украйна през следващите седмици, за да укрепят отбраната на страната.

„Противобалистичната отбрана е ключова задача“, заключи Зеленски.

Частните компании в Русия получиха разрешение да придобиват едрокалибрено оръжие.

🇷🇺 Властите в Руската федерация утвърдиха механизъм, предоставящ официално разрешение на частни компании и предприятия да притежават едрокалибрено оръжие в отговор на продължаващата заплаха от  украинските дронове.

Оборудването може да включва оръжейни кули, зенитно-артилерийски комплекси, радарни системи, средства за електронна война и автомобилен транспорт, съобщи РБК, цитирайки неназован източник от Министерството на отбраната.

„С цел оперативно осигуряване на формираните мобилни огневи групи с всичко необходимо, съвсем наскоро на държавно ниво бяха взети съответните решения“, заяви един от събеседниците на РБК.

Друг източник внесе уточнение, според което взетите решения „определят механизма за придобиване от частни компании и предприятия на едрокалибрено оръжие“.

Източник на РБК, запознат с организацията на ПВО на гражданската инфраструктура, заяви, че тя се осигурява както от зенитно-ракетни комплекси в рамките на централната система за ПВО, така и от мобилни огневи групи, съставени от резервисти.

„И едните, и другите са напълно осигурени и управлявани от Министерството на отбраната“, отбеляза той.

Зачестилите въздушни удари във вътрешността на страната наложиха увеличаване на броя на мобилните огневи групи, обясни източникът, според когото те „демонстрират висока ефективност при прехващането на дронове от самолетен тип“. Той разкри, че в повечето региони от европейската част на Русия в момента тече формиране на нови мобилни отряди. „Те се комплектоват не само от резервисти, но и от доброволци от регионалните звена на БАРС, както и от служители на частни предприятия и компании“, заключи той.

За да се съкратят сроковете за осигуряване на сформираните отряди с необходимото въоръжение, транспорт и специални средства, закупените от частните компании оръжия и техника ще се предават незабавно на военните поделения за ПВО на съответния регион и неговата промишлена и гражданска инфраструктура.

Частните компании отдавна могат да придобиват средства за пасивна защита на обекти на свободния пазар или от отбранителни компании през Министерство на промишлеността и търговията. В тези случаи Министерство на отбраната консултира купувачите и при поискване провежда тестове на поръчаните оръжия. В резултат на тази дейност в Министерството на промишлеността и търговията е изготвен каталог със средства за пасивна защита, препоръчани за закупуване. За осигуряването на персонала на охранителните фирми с леко стрелково оръжие покупките се извършват чрез Росгвардия. Сега вече е утвърден редът за покупка на едрокалибрено оръжие за ПВО от страна на бизнеса, посочва източникът на РБК.

Темата за инсталацията на едрокалибрено оръжие от частни компании за техните обекти беше повдигната на 26 май по време на разговори с президента Владимир Путин от Александър Шохин, ръководител на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) и бъдещ бизнес омбудсман.

„Големите предприятия се грижат както за защитата на обектите си, така и на териториите, където компаниите присъстват. Но някои въпроси изискват регулиране. Те са свързани с механизмите за осигуряване на оръжие – не само леко оръжие с калибър 7,62, но и по-голям. Това са и различни системи за електронна война, и лазерни инсталации, и други калибри, както вече казах. Освен това бизнесът е готов да финансира цялата тази дейност, но е нужен някакъв механизъм, при който да има ясни схеми за финансиране. Дали това може да бъде някакъв фонд, или друг вид целево финансиране. Освен това имаме проблем, свързан с привличането на резервисти за охраната на тези обекти. Съответното решение е взето. Но често се случва тези резервисти днес да са на едно място, утре – на друго. Тъкмо започнат да поемат обекта, и възникват нови задачи, което е съвсем разбираемо“, обърна внимание Шохин.

Още през 2023 г. ръководителят на комисията по отбрана в Държавната дума генерал Андрей Картаполов заяви, че корпорациите могат самостоятелно да закупуват и поставят на своите обекти средства за борба с дронове.

„В крайна сметка има достатъчно евтини средства за борба с безпилотни летателни апарати, които в общи линии се произвеждат и които, според мен, всяка уважаваща себе си корпорация може напълно спокойно да закупи и постави на своите обекти, като по този начин гарантира тяхната надеждност и функциониране дори на постоянна основа“, каза той.

Русия плаши Прибалтика с Международния съд на ООН, НАТО предупреждава за нова война в Европа.

🇷🇺🇺🇳 Руската федерация планира да се обърне към Международния съд на ООН, за да „защити“ правата на руснаците в балтийските страни, заявиха от Mинистерство на външните работи. От ведомството твърдят, че властите в Латвия, Литва и Естония „забраняват“ употребата на руския език, „пренаписват историята“ и провеждат „наказателна политика на репресии и сплашване“.

„Всички опити за уреждане на разногласията по пътя на преговорите се оказват без резултат. В тази връзка ще ни се наложи да пренесем претенциите си в съдебната сфера, като се обърнем към главния съдебен орган на ООН – Международния съд“, заяви представител на външното министерство пред „Известия“.

Кремъл вече се е обръщал към международни институции по този въпрос. По-специално, оплаквания от руска страна са получавали Върховният комисар на ООН по правата на човека и Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства.

„Министерството води системна работа на всички възможни правозащитни платформи на ООН“, подчертаха от ведомството. Бившият заместник-генерален секретар на ООН Сергей Орджоникидзе определи обръщането на Русия към съда като политическа стъпка. „Трудно е да се предскаже кога делото ще стигне до разглеждане и как ще се разгледа. За първи път в историята на Международния съд там няма наш съдия“, посочи експертът, който допълни, че съдебното производство може да отнеме години.

Международният съд на ООН разглежда спорове между държави в съответствие с нормите на международното право и издава консултативни становища. Неговата юрисдикция е факултативна. Освен това съдът няма лостове за пряко изпълнение на своите решения. След началото на пълномащабната война срещу Украйна държавите от Прибалтика ограничиха влизането на руснаци и започнаха събарянето на съветски паметници. С оглед на това руското външно министерство обвини ръководството на Латвия, Литва и Естония в „русофобия“, а говорителят на ведомството Мария Захарова обвини САЩ и ЕС в насърчаване на „антируската кампания на прибалтийците“.

По-рано Държавната дума и Съветът на федерацията одобриха закон, който разшири значително правомощията на президента Владимир Путин за използване на въоръжените сили в чужбина. По-конкретно, той му позволява да ангажира армията за „защита на гражданите на РФ“ в случай на „техния арест, задържане, наказателно или друго преследване“ зад граница.

Разширяването на правомощията на Путин се случи след серия от предупреждения от държави-членки на НАТО, че Кремъл се готви за война с една или няколко европейски страни. Ръководителят на германското разузнаване (BND) говори за риск от руска провокация в страните от Прибалтика по сценария за анексирането на Крим. През февруари тази година датското разузнаване заяви, че Москва е способна да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години.

Русия планира нови удари по Киев и призова чужденците да се евакуират.

🇷🇺📞🇺🇸 Руският външен министър Сергей Лавров е предупредил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в телефонен разговор днес, призовавайки го за спешна евакуация на американските дипломати от Киев, съобщиха от руското външно министерство.

От американска страна няма незабавен коментар. Изявлението идва на фона на плановете на Кремъл, обявени по-рано днес, за нанасяне на нови удари по Киев, включително по неговите „центрове за вземане на решения“, и повторения призив към чуждите граждани и дипломати да напуснат града.

През уикенда руската армия изстреля десетки дронове и ракети по Украйна, убивайки 4-ма души, ранявайки десетки и нанасяйки щети във всички райони на украинската столица. Сред оръжията, използвани при ударите, е балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която според тях може да се движи с 10 пъти скоростта на звука и е способна да носи ядрени бойни глави. Масираният обстрел последва дни след като Русия обвини Киев в удар по професионален колеж в Старобилск, град в окупираната Луганска област, при който загинаха 21 души. В дните след удара в интернет изтекоха снимки, доказващи, че сградата на колежа се използва за обучение на пилоти на дронове от елитното звено „Рубикон“. Руският президент Владимир Путин заповяда на армията си да отвърне на удара.

„При настоящите обстоятелства Въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят системни удари по обекти на военно-промишления комплекс в Киев“, гласи изявлението на руското министерство на външните работи. „Ударите ще бъдат насочени както по центрове за вземане на решения, така и по командни пунктове... Предупреждаваме чуждите граждани, включително служителите на дипломатически мисии и международни организации, да напуснат града възможно най-скоро“, се добавя в текста.

„И дума не може да става за евакуация“

Русия вече призова чуждите граждани и дипломати да се евакуират от украинската столица по-рано през май, когато заплаши с тежки удари по центъра на града, в случай че Украйна наруши провеждането на военния парад на Червения площад по случай 9 май.

Западните дипломатические мисии отхвърлиха и двете заплахи. Говорител на френското външно министерство заяви в понеделник: „Свикнали сме със заплахите на Путин. И дума не може да става за евакуация“. Посланикът на Европейския съюз в Киев написа във Facebook: „Никъде няма да ходим“.

Украйна определи руските заплахи като „риторика“. „Сега казваме на нашите партньори, че не трябва да се поддават на целия този руски шантаж“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.

„Диктаторите ви казват какво ще направят“ – Гари Каспаров от Талин за двете десетилетия на европейски илюзии.

🇷🇺🎙️🇪🇪 „Диктаторите винаги лъжат за това, което са направили, но много често ви казват точно какво ще направят“. С тези думи световният шампион по шах и виден руски опозиционер Гари Каспаров започна своето участие на авторитетната конференция „Ленарт Мери“ в естонската столица Талин.

Според него Европа продължава да живее в опасни илюзии и да търси дипломатически пътища с режим, който от две десетилетия съвсем открито заявява враждебните си намерения към свободния свят.

Хронология на един предизвестен сблъсък

Каспаров направи пряк исторически паралел с появата на книгата „Моята борба“, която през 1925 г. е ясен план, но тогава никой не взима сериозно. По същия начин светът остава сляп за думите на Владимир Путин. Още през 2005 г. в началото на втория си президентски мандат, контролирайки най-големия ядрен арсенал в света, както и огромните финансови ресурси на Кремъл, Путин обяви пред Държавната дума, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

За тези, които отказаха да го чуят в Москва, Путин го повтори отново през 2007 г. от трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността, гледайки право в очите тогавашния американски президент Джордж Буш-младши и останалите западни лидери. Последваха и конкретни действия:

• Военната агресия срещу Република Грузия – за тези, които не разбраха думите на думи.
• Повторно поставяне на ултиматума от 2007 г. за изтласкване на НАТО обратно до границите от 1997 г..

„Целта на Владимир Путин беше и ще бъде да върне величието и славата на Руската империя. Това означава изтласкване на НАТО до границите от 1997 г. Ето защо Украйна е основната мишена сега, но не е крайната цел“, категоричен е Каспаров.

Провалът на европейската дипломация

Основният акцент в участието на Каспаров на конференцията беше насочен към неспособността на Европа да се събуди от своята геополитическа летаргия. Докато Путин от 20 години повтаря, че Европа и НАТО са врагът, много европейски политици все още наивно вярват, че с диктатора може да се води дипломация и да се правят компромиси.

„Големият проблем е, че Европа все още не иска да го признае и да си даде сметка за това. Ние продължаваме да говорим за някакви хипотетични неща. Това тук не е просто заплаха. Това е реална опасност “, предупреди шахматистът.

Реалната опасност

Изказването на Каспаров на конференцията „Ленарт Мери“ е силен шамар за политическия прагматизъм, който твърде дълго подхранва руската агресия чрез икономическо сътрудничество и политически отстъпки. Изводът му е мрачно, но реалистично: „Владимир Путин няма да се спре сам. Той показва съвсем ясно, че ще продължи войната, докато разполага с каквито и да било ресурси за това.“

Въпросът, който конференцията оставя отворен, е не какво ще направи Путин, а кога Европа най-накрая ще спре да се залъгва и ще се изправи срещу него с цялата икономическа и военна мощ. Защото в тази шахматна партия за бъдещето на демокрацията времето на Запада изтича.