Зеленски: Украйна няма да признае окупирания изток и Крим за руски

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна няма да се откаже от териториите си и няма да признае източните области и Крим за руски.  Това заяви президентът Володимир Зеленски в интервю за CNN Türk, записано в Истанбул на 31 октомври след срещата му с президента Реджеп Тайип Ердоган и излъчено днес. Киев иска първо примирие по настоящата фронтова линия, а след това преговори на ниво държавни глави. Москва настоява за същите стъпки в обратен ред: първо украинските войски да напуснат областите, които тя смята за свои, и едва тогава да се прекрати огънят.

Зеленски отговори на въпрос на журналистката Бюшра Арсланташ за червените му линии и руското искане Украйна да се изтегли от териториите в Донбас, която още контролира. „Разбира се, няма да се откажем от земите си. Не можем да приемем, че източните ни територии, включително Крим, временно окупирани от Русия, принадлежат на Русия. Това противоречи преди всичко на честта ни, на волята на обществото ни и на конституцията“, каза той. По думите му Русия иска именно това и го предава на Киев чрез посредници. „Искат да напуснем доброволно земи, които самите те не успяха да вземат. Идеята е нездрава. Противна е на разума.“

Затова приоритетът на Киев е огънят да бъде прекратен по фронтовата линия, на която се намират армиите, а другите въпроси да се обсъждат след това. Зеленски разграничи двете нива на преговори. На техническа среща на делегациите на САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби, която той очаква до средата на ноември, ще се обсъждат енергийно и морско примирие и размяна на военнопленници. На срещата на лидерите трябва да се обсъждат пълното примирие и контролът на спазването му, гаранциите за сигурност, възстановяването и териториалният въпрос. Той се обяви готов да се срещне с Владимир Путин в Турция. На 30 октомври, ден преди интервюто, руският външен министър Сергей Лавров повтори позицията на Кремъл: „Президентът Путин каза, че ако желае да се срещне, нека дойде в Москва.“

Москва отдавна е заявила условията си по териториалния въпрос. На 13 май говорителят Дмитрий Песков заяви, че за да има прекратяване на огъня, „президентът Зеленски трябва да даде заповед на въоръжените сили на Украйна да прекратят огъня и да напуснат територията на Донбас“, както и „територията на руските региони“. На въпроса дали това включва Запорожка и Херсонска област той препоръча да се препрочете речта на Путин в Министерството на външните работи. В нея, на 14 юни 2024 г., Путин поиска изтегляне от цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, т.е. и областните градове Херсон и Запорожие, които са под украински контрол. В края на октомври източник, близък до Кремъл, заяви пред Reuters, че Москва няма да прави компромис с целта да вземе целия Донбас.

Точно с тези два града Зеленски илюстрира защо според него границите не могат да се прекроят на карта. Запорожката АЕЦ със своите 6 големи енергоблока се намира под руска окупация от ден 1 на войната. „Как ще решим това?“, попита той. В Херсон хората за първи път от дълго време излязоха по улиците по време на затишието в Херсонска област, установено в края на октомври за евакуацията на жители от окупирания град Олешки, разказа украинският президент. „Никой не се радва на трафика, но ние се зарадвахме“, каза Зеленски. Херсон е освободен, но малките селища на отсрещния, ляв бряг на Днепър остават окупирани. Ако градът бъде разделен изкуствено по реката, продължи той, хората, които живеят на единия бряг и работят на другия, няма да имат как да преминават. „Без логистика, без живот това не е устойчиво. И тези предложения не са нормални.“

След срещата в Истанбул двете страни се разминават не в подробностите, а реда на стъпките. Украйна предлага огънят да бъде прекратен там, където е фронтовата линия, а спорните територии да се обсъждат на среща на лидерите, без признаване на окупацията. Москва иска изтегляне от 4-те области, включително от градове, които руската армия никога досега не е достигала, преди изобщо да спре да стреля. Срещата в ОАЕ няма да реши този спор, защото териториите не са в дневния ѝ ред, но ще покаже дали Киев и Москва могат да се договорят поне за енергийното и морското примирие.

Преди 20 години Литвиненко изпива полоний с чая си в Лондон

🇷🇺☢️🇬🇧 Преди 20 години, в следобедните часове на 1 ноември 2006 г. бившият офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко пие зелен чай в Pine Bar на хотел Millennium в лондонския квартал Мейфеър в компанията на Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. В чайника е сипан полоний-210. Литвиненко се разболява почти веднага и умира на 23 ноември. Британското публично разследване стига до заключение, че двамата са го отровили умишлено – много вероятно по заповед на ФСБ, а операцията е одобрена от нейния директор Николай Патрушев и президента Владимир Путин. Европейският съд по правата на човека смята за отговорна руската държава. Процес няма и 20 години по-късно: Луговой е депутат в Държавната дума, а Ковтун умира в Москва през 2022 г.

Председателят на разследването сър Робърт Оуен представя доклада на 21 януари 2016 г. и в най-важните му заключения пише „сигурен съм“. Сигурен е, че Луговой и Ковтун са сложили полоний-210 в чайника и са знаели, че използват смъртоносна отрова, макар вероятно да не са знаели какво точно е самото вещество. Сигурен е също, че две седмици по-рано са направили първи, неуспешен опит. Луговой и Ковтун отхвърлят обвиненията за участие, а Москва отказва да ги предаде. През 2012 г. Луговой се подлага в Москва на тест с полиграф, проведен от специалист от Обединеното кралство, който го обявява за напълно искрен. Оуен изслушва както специалиста, провел теста, така и независим експерт, намира теста за сериозно опорочен и не му придава никаква доказателствена тежест.

Денят в Мейфеър

Датата не е случайна за семейството. На 1 ноември 2000 г. Литвиненко пристига в Обединеното кралство със своята съпруга Марина и сина си, получава убежище през 2001 г. и става британски гражданин на 13 октомври 2006 г. под три седмици преди срещата в хотела. В сметката за масата в Pine Bar е записано „3 Tea“. Главният барман помни поръчката: зелен чай с лимон и мед, сварен в голям чайник от бял порцелан. По-късно криминалистите измерват най-силното замърсяване с полоний точно на масата, където е седял Литвиненко, и вътре в един от чайниците. На никое друго място, където е бил през този ден, не са открити сравними стойности.

Вечерта Марина приготвя празнична вечеря за шестата годишнина от идването им, първата, откакто имат британско гражданство. Литвиненко яде с апетит и иска да си легнат рано. В ранните часове на 2 ноември започва да повръща и не спира до сутринта. На другия ден е приет в болницата в Барнет, а на 17 ноември е преместен в University College Hospital в центъра на Лондон. В продължение на три седмици лекарите не успяват да поставят диагноза. Едва няколко часа преди неговата смърт изследванията на кръвта и урината показват полоний-210, рядък радиоактивен изотоп, който се получава в ядрен реактор. Литвиненко изпада в безсъзнание на 23 ноември и е обявен за мъртъв в 21:21 ч.

Първият опит

Анализът на косата, събрана в Барнет, показва двукратен прием на полоний, като по-ранната доза е около 100 пъти по-малка от фаталната. Учените не могат да датират с точност първия прием, защото не знаят как облъчването е повлияло на растежа на косата. Една група експерти отнася първия прием до периода 18-23 октомври, а друг анализ го отнася към 14–18 октомври. Оуен сравнява тези оценки с другите доказателства и прави заключение, че първият опит е на 16 октомври 2006 г. на среща в офиса на охранителна компания Erinys на „Гросвенър стрийт“. Луговой и Ковтун кацат на летище Гатуик сутринта на същия ден. Литвиненко повръща и вечерта на 16 октомври, но се възстановява за ден-два.

На 30 октомври, два дни преди срещата в хотела, Ковтун е в Хамбург. Според германски свидетел, известен в доклада като D3, Ковтун го пита дали познава готвач в Лондон, тъй като му трябва човек, който да сложи отрова в храната или питието на Литвиненко. Отровата е много скъпа, казва му Ковтун. Когато свидетелят се пошегува, че е по-лесно Литвиненко да бъде застрелян, Ковтун отвръща: „Трябва да послужи за пример“. Германската полиция не вярва на D3, а британската го смята за достоверен свидетел. Оуен му вярва и вижда в показанията му доказателство, че планът е Литвиненко да бъде убит, а не просто упоен.

Следата към държавата

Оуен базира извода си за поръчителя на няколко групи доказателства. Употребата на полоний, произведен в ядрен реактор, сочи към държавна структура, а не престъпна организация. Отровата може да е дошла от руския комплекс „Авангард“ в Саров, макар това да не може да се твърди със сигурност. Във ФСБ гледат на Литвиненко като на предател. На 17 ноември 1998 г. той излиза с публични обвинения срещу службата на пресконференция в Москва, а в Лондон работи с най-видните противници на Путин и многократно отправя лични нападки към самия него. Луговой е служил в 9-ото управление на КГБ, което охранява висшите руски държавни ръководители, и после в Службата за охрана, която го наследява. Според разследването никога не е бил служител на ФСБ, затова Оуен говори за действия по указание на службата, а не от нейно име. Ковтун казва, че познава Луговой от детството си, а бащите им са работили заедно в Генералния щаб на въоръжените сили на СССР.

Оуен разглежда като част от същата доказателствена верига и поведението на Кремъл след отравянето. През март 2015 г. докато продължават изслушванията на свидетелите, Путин награждава Луговой с медал на ордена „За заслуги пред Отечеството“ II степен. Според Оуен това поведение подсказва известна степен на одобрение на убийството. Изводът, че ФСБ стои зад Луговой, той определя като „силна вероятност“. За Патрушев и Путин пише, че „вероятно“ са одобрили операцията.

Самият Литвиненко сочи Путин още от болничното легло. Изявлението, подписано от него на 21 ноември, е съставено на английски от адвоката му Джордж Мензис. Приятелят му Алекс Голдфарб му го превежда на руски, а Литвиненко иска химикалка и го подписва. На 24 ноември Голдфарб го прочита пред събралите се пред болницата журналисти. Изявлението завършва с лично обръщение към Путин: „Може и да успеете да накарате да замълчи един човек, но воят на протест от целия свят ще отеква, господин Путин, в ушите ви до края на живота ви.“

20 години без процес

Британската прокуратура, публичното разследване и съдът в Страсбург стигат до един и същ извод, а Москва отговаря на всеки от тях с отказ и отрицание:

• 22 май 2007 г. – Британската прокуратура преценява, че доказателствата са достатъчни, за да бъде обвинен Луговой в убийство, и иска от съда в Уестминстър заповед за арест. Русия отказва да го предаде, защото конституцията ѝ забранява екстрадицията на руски граждани.
• 16 юли 2007 г. – Лондон експулсира 4 руски дипломати и ограничава визите за държавни служители на Руската федерация. На 19 юли Москва гони 4 британски дипломати и прекратява сътрудничеството в борбата с тероризма.
• 4 ноември 2011 г. – Прокуратурата иска от съда в Уестминстър заповед за арест и на Ковтун.
• 21 януари 2016 г. – Оуен публикува доклада. Министърът на вътрешните работи Тереза Мей обявява в Камарата на общините, че активите на Луговой и Ковтун са замразени. Говорителят Дмитрий Песков нарича доклада „образец на тънкия британски хумор“ и заплашва, че „подобни квазиразследвания“ могат само „още повече да отровят“ двустранните отношения.
• 4 март 2018 г. – В Солсбъри бившият офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с бойното отровно вещество „Новичок“. Мей споделя пред парламента на 12 март, че е „много вероятно“ Москва да стои зад атаката и напомня: „Русия използва радиологични вещества при варварското си нападение срещу г-н Литвиненко“. На 8 юли от същата отрова умира Дон Стърджис, изложена на нея в Еймсбъри, на около 11 км от Солсбъри.
• 21 септември 2021 г. – Европейският съд по правата на човека приема за установено „извън разумно съмнение“, че Литвиненко е убит от Луговой и Ковтун. Според Страсбург има и силни основания да се приеме, че те са действали по указание или под контрола на руските власти, а руското правителство не прави „никакъв сериозен опит“ нито да изясни фактите, нито да оспори изводите на британските власти. Русия е осъдена да плати на Марина Литвиненко 100 000 евро обезщетение и 22 500 евро разноски. Песков отхвърля решението като необосновано, а Луговой го нарича несправедливо, незаконно и политически мотивирано.
• 4 юни 2022 г. – Ковтун умира в московска болница. Луговой съобщава новината и свързва кончината му с инфекция от коронавирус.
• 4 декември 2025 г. – Докладът на лорд Хюз за смъртта на Дон Стърджис стига по-далеч от доклада на Оуен: операцията срещу Скрипал „трябва да е била разрешена на най-високо равнище“ – от Путин.
• 20 октомври 2026 г. – Луговой, вече първи заместник-председател на комисия по сигурност и борба с корупцията в Държавната дума, представя от трибуната ѝ проекта „Бритлаг“ за престъпленията на британския колониализъм. Проектът включва изложба срещу британското посолство и контакти с Африканския съюз и карибските държави в подкрепа на искания за репарации.

Какво остава

Делото „Литвиненко“ показва колко далеч може да стигне правото без задържан обвиняем. Публичното разследване назовава извършителите с думите „сигурен съм“, а Страсбург счита вината им за доказана „извън разумно съмнение“. Съдиите очертават границата: при извънсъдебно убийство на чужда територия властите на държавата, където е извършено, „могат да направят само толкова“, т.е. да установят конкретни извършители и връзката им с държавата, която стои зад тях. Британското правителство замразява активи, експулсира дипломати и вписва Луговой и Ковтун в международните списъци за издирване. Нито една от тези стъпки не изправя двамата пред наказателен съд, защото и двамата остават в Русия, която не екстрадира своите граждани.

Руската държава не се опитва да докаже нито една алтернативна версия, а Оуен разглежда и отхвърля версиите, появили се по време на разследването, от злополука до самоубийство. Страсбург допуска теоретично и самоволна операция без участието на държавата, но отбелязва, че само Москва може да я докаже. Тя не прави сериозен опит, а Путин награждава човека, когото Лондон търси за убийство. Към ноември 2026 г. британската заповед за арест от май 2007 г. все още не е изпълнена, а единственият жив издирван по делото представя от трибуната на Думата проекти за престъпленията на британския колониализъм.

Невски, Ордата и Западът: историята като довод на Путин за войната

🇷🇺📜 Руският президент Владимир Путин все по-често обяснява войната срещу Украйна с историята от средните векове, а опасната му мания да поправя онова, което смята за исторически неправди в Украйна, тревожи дори хора в Москва, пише британският вестник The Times. „Винаги е мислил трезво. С други думи, не губеше връзка с реалността. Сега не знам“, споделя източник, близък до Кремъл. Материал на кореспондента Марк Бенетс подрежда историческите отклонения на руския президент от последните 6 години и отбелязва, че той често сравнява противопоставянето на Русия със Запада с битките на Александър Невски, княза, който през XIII век разбива шведите.

The Times описва историята като хоби, появило се късно в живота на човека, чийто пръст е на копчето на най-големия ядрен арсенал в света. Собствените думи на Путин показват повече от хоби: в публичните си изказвания той сам свързва епизоди от средните векове с войната и ги представя като ключ към нея. На 3 ноември 2023 г. на среща с Обществената палата навръх Деня на народното единство, Путин разказва, че Невски „е ходил в Ордата, кланял се е на ордските ханове, получавал е ярлик за княжение, и то преди всичко, за да се противопостави ефективно на нашествието на Запада“. Ярликът е грамотата, с която ханът на Златната орда признава руския княз. Невски получава ярлика за великото Владимирско княжество през 1252 г. Ордите „се държаха нагло, жестоко, но не засягаха главното: нашия език, традиции, култура, на които посягаха западните завоеватели“, продължи Путин. После прехвърли разказа към настоящето: „До голяма степен същото се случва и днес“, когато Русия защитава ценностите, историята и езика си, в това число „като помага на нашите братя и сестри в Донбас и в Новорусия“. И завърши: „В това е ключът към днешните събития.“

Княз Александър Невски е едно звено от поредица, в която историческият довод минава от реч в реч, от паметник към учебник и накрая стига до масата за преговори:

• 8 април 2020 – На съвещание с губернаторите Путин увери, че Русия ще победи коронавируса, както е преживяла набези на печенегите и половците, степни тюркски номади от средните векове. Самото сравнение предизвика вълна от подигравки в руските социални мрежи.
• 12 юли 2021 – Кремъл публикува есето на Путин „За историческото единство на руснаци и украинци“. The Times пише, че текстът е прочетен на всеки военнослужещ непосредствено преди самата инвазия и полага идеологически основи на войната.
• 11 септември 2021 – Путин откри мемориал на княз Александър Невски и неговата дружина на брега на Чудското езеро, където според преданието през 1242 г. се провежда битката с Ливонския орден. На церемонията присъства и Владимир Медински, председател на Руското военноисторическо дружество, чиито експедиции са събрали находките за музея към паметника.
• 21 февруари 2022 – Три дни преди нахлуването Путин представи съвременна Украйна като творение на болшевишка Русия, което може да носи името на Ленин. „Той е неин автор и архитект“, заяви той.
• февруари 2024 – В интервюто с Тъкър Карлсън Путин обеща историческа справка от „30 секунди или една минута“ и говори около 20 минути за Рюрик, кръщението на княз Владимир през 988 г. и Богдан Хмелницки. Водещият го прекъсна с въпроса за кой период става дума, защото е изгубил представа къде в историята се намират.
• 16 май 2025 – На преговори в Истанбул Медински, вече начело на руската делегация, се обърна към украинците с думите: „Воювахме с Швеция 21 години. Колко сте готови да воювате вие?“ В ефира на руската държавна телевизия той потвърди аналогията: „Великата северна война с Швеция продължи 21 години.“
• 15 август 2025 – На срещата в Анкъридж Путин изнесе на президента Доналд Тръмп лекция за Рюрик, Ярослав Мъдри и Хмелницки, според неназовани източницин на Financial Times през октомври 2025 г.

Медински пренася разказа от класната стая до масата за преговори. Според The Times бившият министър на културата и председател на Руското военноисторическо дружество води пренаписването на учебниците, така че тяхното съдържание да отговаря на възгледите на Путин. В новите учебници загубата на Тръмп на изборите през 2020 г. е обяснена с изборни измами на Демократическата партия. Медински, който днес е помощник на президента, е и съавтор на единния учебник по история на Русия за 11. клас, представен през 2023 г. Другият съавтор е ректорът на МГИМО Анатолий Торкунов. В третото му издание от 2026 г. добавят срещата в Анкъридж и „положителната роля“ на администрацията на Тръмп в мирните преговори, докато изречението, че САЩ искат да воюват „до последния украинец“, е отпаднало. Това установи през юли РБК при сравнение на новото издание с предишното. Владислав Кононов от президентската администрация нарече промените „рутинна редакция при преиздаване“. Пренаписаният раздел е за съвременността, не за Средновековието, но промените следват дипломацията към съответния момент. Това е най-ясната следа в подкрепа на обратното тълкуване: че поне за най-новата история Кремъл нагажда училищния разказ към текущата си политика, а не обратното.

Украинската дипломация вече оценява руските делегации и по историческите им отклонения. През януари, когато адмирал Игор Костюков, началник на военното разузнаване, водеше руската делегация в Абу Даби, министърът на външните работи Андрий Сибиха отчете „качествена промяна“: „Това са други хора и нямаше лекции по псевдоистория. Разговорите бяха много концентрирани.“ Когато на 13 февруари Кремъл върна Медински начело за кръга в Женева, Сибиха предупреди: „Предишният опит показва, че както винаги ще бъдат прочетени някакви исторически псевдолекции. Украйна няма нужда от това.“

Съобщението, предоставило повод за материала на The Times, обаче е оспорено. Financial Times писа на 27 октомври, позовавайки се на трима души, запознати с разговора, че Путин е посветил по-голямата част от 90-минутния разговор с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре на славянската история от средните векове. И двамата участници го отричат. „Поискахме от Financial Times да го поправи, защото не е вярно. И ще го поправят, защото ние бяхме в разговора“, каза Стьоре пред VG. Изданието отговори: „Стоим зад журналистиката си.“ Пред финландската обществена телевизия Yle самият Стуб описа сведенията като неверни: Путин е изложил своята версия за събитията след анексията на Крим и войната в Източна Украйна от 2014 г. и преговорите в Истанбул от 2022 г. На страната на Стьоре застана и Юрий Ушаков, помощник на Путин: „Той постъпи правилно. Това е някаква измислена информация. По-точно не информация, а дезинформация. Изобщо не ставаше дума за това.“ The Times посочи възражението на Стьоре и позицията на FT, че вярва на източниците си.

Спорът е дали в разговора изобщо е ставало дума за Средновековието. По версията на двамата държавни глави Путин е изложил виждането си за събитията от 2014 г. насам, т.е. за самия конфликт, а официалното съобщение на Кремъл посочва, че е оценил положението в зоната на конфликта, „като припомни неговите първопричини“. Доводът, че миналото е част от позицията на Кремъл, не зависи от това обаждане. Той стои в изказванията, в които Путин сам пренася далечното минало в днешната война: статията от 2021 г., речта три дни преди нахлуването и най-изрично речта за Невски. Затова историческият довод е неизменна част от съдържанието на тази позиция, а не отклонение от нея.

Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.

Путин нарече Мъск „гениален“ две седмици след ограничаването на Starshield в Украйна

🇷🇺🛰️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин описа Илън Мъск „гениален човек“ и заяви, че страната му поддържа „тесни контакти“ с него и американските си партньори по сателитните групировки в ниска орбита. Изказването му идва две седмици след като военната версия на Starlink, наречена Starshield, беше подложена на ограничения в Украйна, и три дни след като Мъск заяви, че тя не бива да служи за „недвусмислено нападателни удари“. Путин говори днес в Москва, докато обикаляше с африкански държавни глави изложбата на 3-тия икономически и хуманитарен форум „Русия–Африка“, посветена на руски решения в икономиката и социалната сфера.

Повод бе руският отговор на Starlink. Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев демонстрира пред Путин системата „Рассвет“, която компанията „Бюро 1440“ проектира и изгражда като собствена мрежа за широколентов интернет в ниска орбита и която по думите му вече е разположила 30 спътника в околоземна орбита. Путин я сравни с американската: „Илън Мъск е гениален човек, наистина гениален.“ После сподели, че Мъск разполага с над 5000 такива апарата в орбита, и продължи: „А ние правим само първи крачки. Но се гордеем, че започнахме да го правим и започнахме да го правим самостоятелно.“

Путин обясни контакта с Мъск с нуждата от ред в космоса. „Ние сме в тесен контакт с нашите американски партньори, включително с г-н Мъск, защото в орбита е много важно да не си пречим, да пазим дисциплина, ред“, отбеляза той. Според него двете държави ценят това взаимно и работят тясно заедно „въпреки всички въпроси от политически характер“, в което участва „Роскосмос“, и други компании. За собствената система Путин заключи: „Качеството го има. Сега трябва да се преминава от качество към количество.“

Броят, посочен от Путин пред щанда, е около два пъти под реалния. Starlink разполага с над 10 000 апарата в околоземна орбита още от март 2026 г. по данни на Scientific American. Първите 16 серийно произведени спътника на „Рассвет“ излетяха през март, а следващите 16 – на 19 юли. В оценка от 31 август Институтът за изследване на войната (ISW) установи, че от 32 апарата, изведени в орбита, едва 12 от първата партида са достигнали височина около 550 км, спрямо нито един от изстреляните през юли.

Похвалата идва в разгара на спора между Мъск и Украйна във връзка с ограничения на услугата Starlink. От 14 октомври терминалите Starshield в страната започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч, с което силно се затрудни работата на дроновете-прехващачи. 10 дни по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че връзката е била възстановена. Същия ден Мъск писа в X, че Starshield се намира под контрола на американското правителство в лицето на Пентагона, докато за обикновената гражданска услуга на Starlink заяви: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за нападателни удари с дронове, за да убива хора.“ и тъкмо тази вратичка е била затворена през седмицата преди публикацията.

На 25 октомври Мъск допълни, че системата може да обслужва военна инфраструктура, но не може да се използва за „недвусмислено нападателни удари, които я превръщат в законна мишена за ответен удар“. Унищожаването от противник на спътници от съзвездието на Starlink би довело до верижно разрушаване, коетоот своя страна би образувало поле от отломки, което ще превърне космоса в неизползваем, написа той. Два дни по-късно Зеленски отговори пред журналисти, че Украйна използва Starshield срещу руската армия единствено на собствена територия, а не за удари дълбоко на руска територия, което представлява отбрана, а не нападение.

Путин е хвалил Мъск и преди. По време на Източния икономически форум във Владивосток през септември 2023 г. той го описа като изключителна личност и талантлив бизнесмен. През април 2025 г. при срещата си със студенти от техническия университет „Бауман“ в Москва, Путин сравни Мъск с главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов. Този път към похвалата той добави и твърдение за пряк контакт с най-богатия човек, аргументиран с нуждата сателитите на двете страни да не си пречат взаимно в орбита.

От февруари насам руските сили на фронта не разполагат с достъп до мрежата на човека, наречен от Путин гениален. Тогава SpaceX и Министерство на отбраната на Украйна въведоха бял списък на регистрираните терминали, а на 5 февруари ведомството обяви, че връзката на терминалите, използвани от руските войски в Украйна, е прекъсната. По оценката на ISW от 31 август от 32 спътника на руската алтернатива, изведени в орбита, едва 12 са достигнали височина 550 км, а нито един не е достигнал планираната работна орбита.

Митът за неизбежната руска победа над Украйна.

Руската армия постигна де факто нулев напредък през 2026 г. с цената на 40 000 жертви през всеки месец от юли насам и около 458 жертви на всеки кв. км. 🔍 Източник: ISW

Кумулативни руски загуби и процент от територията на Украйна под окупация в периода след 24 февруари 2022 г. 🔍 Източник: ISW

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската военна победа над Украйна не е неизбежна и е „изключително малко вероятна“, освен ако западната подкрепа не рухне. Това гласи изводът в анализ на Институт за изследване на войната (ISW), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, който всеки ден картографира фронта по кадри с установено местоположение и който е сред най-гласните поддръжници на помощта за Киев. Текстът е публикуван на 23 октомври под заглавие „Митът за неизбежната руска победа над Украйна“, а един от авторите му е Фредерик Кейгън, директор на Critical Threats Project. Според тях руският президент Владимир Путин съживява мита с конкретна цел: да убеди САЩ и другите поддръжници на Украйна да я принудят да капитулира.

Кремъл и институтът описват фронта с числа, които се разминават повече от 60 пъти. На 16 октомври, при посещение в предполагаем спомагателен пункт за управление на Обединената групировка войски, Путин заяви, че от началото на годината руската армия е поела контрола върху 6500 кв. км и 310 населени места. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов му докладва за над 1800 кв. км само след 1 септември. Картата на ISW показва едва 100 кв. км и 69 селища от 1 януари. От 1 септември насам отчита нетна загуба от 122 кв. км. Путин заяви още, че Украйна държи малко над 10% от Донецка област; според института под украински контрол там остават 5530 кв. км, или 20,4%.

Цената на почти замръзналата фронтова линия е висока. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита над 40 000 руски убити и ранени всеки месец от юли насам, а за септември те възлизат на 46 320, най-високият месечен брой за годината досега. ISW изчислява 458 загуби за всеки кв. км. територия, който руската армия е изгубила.

ISW не се ограничава с констатацията за застой: според него през по-голямата част от годината Украйна е имала инициативата в ключови сектори на фронта. Първо на юг: между 29 януари и 12 август украинските сили освобождават над 627 кв. км и 26 селища на Олександривския участък, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Там те прочистват и още над 300 кв. км от диверсионни групи, изпратени от руското командване, за да се промъкнат в тила на украинските войски. После на север: операция „Вивалди“ на 3-ти армейски корпус на бригаден генерал Андрий Билецки връща около 277 кв. км и 16 селища северно и североизточно от Лиман. Нейните етапи са обявявани от септември, но според ISW е започнала около март. Анализаторите считат, че тя е нанесла оперативно поражение на северното рамо на руските клещи, които трябваше да обхванат пояса от укрепени градове около Словянск и Краматорск.

В Харковска област фронтът е стабилизиран, а Купянск е прочистен въпреки руските твърдения за неговото превземане. Командващият групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров съобщи, че 465 от над 600 км на т.нар. „буферна зона“ по държавната граница се намират под руски контрол, т.е. 75%. Институтът вижда руски контрол над около 35% от участъка между магистрала Е101 Киев–Глухив и Великий Бурлук.

За разлика от нулевия баланс по сметките на ISW, украинският проект DeepState отчита 154 кв. км ръст на площта под руска окупация за септември. За същия месец ISW отчита 175,54 кв. км превзети и 256,35 кв. км загубени територии, т.е. нетна загуба от 81 кв. км. Разликата произлиза от различна методика и момента на отразяване на украинските успехи върху картата. ISW добави към статистиката за септември най-малко 147 кв. км от операция „Вивалди“, макар тя да е продължила няколко месеца. Институтът сам признава, че така месечната сметка трудно може да се смята за смислена. DeepState публикува данните за освободените от Украйна територии със закъснение заради оперативната сигурност и уточни, че в периода юли-септември поне 270–320 кв. км освободени територии още не са включени в статистиката му. Предварителните данни на DeepState показват, че руският прираст за тримесечието е 341 кв. км: 63 за юли, 124 за август и 154 за септември. Ако от него се извадят 270–320-те кв. км, които все още не са нанесени от DeepState, остават няколко десетки: далеч по-близо до нулата на ISW, отколкото до онези 6500 на Путин.

Втората част на тезата се отнася до човешкия ресурс. Населението на Руската федерация е 3,6 пъти повече от украинското, а нейните въоръжени сили имат малко под два пъти по-голяма численост. Институтът смята обаче, че още от самото начало на пълномащабната война украинската армия е по-голяма от обединената групировка на руските войски в страната. Демографското предимство, пише ISW, се използва за попълване на загубите. Той ги изчислява на над 1,5 млн убити и ранени от началото на пълномащабната война или над 1% от населението на Русия.

Набирането на нови военнослужещи изостава. По данни на регионалните бюджети, обобщени от Янис Клуге, икономист в Института за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, от януари до август 2026 г. с Министерството на отбраната на Руската федерация са сключени 234 000 договора, в сравнение с 260 000 годинапо-рано, т.е. спадът е 10%. През август темпът е бил 1000 договора на ден, с близо 20% под този през август 2025 г. Така срещу около 30 000 нови военнослужещи по договор месечно се отчитат над 40 000 загуби месечно според украинския щаб. Той не разделя убити от ранени, но украинските оценки за 2026 г. показват, че загиналите са мнозинство. На 10 март Зеленски заяви, позовавайки се на документи на разузнаването, че 62% от загубите на руската армия са убити и 38% ранени, без да уточни за какъв период. Според тогавашния главнокомандващ генерал Олександр Сирски от над 141 500 души, изгубени от руската армия от 1 януари до 20 май, над 83 000 са убити. CSIS, който оценява загиналите руски военни на 400 000 до 450 000 от началото на инвазията, не разбива 2026 г. на загинали и ранени. Ако тези дялове са верни, то в строя могат да се завърнат само част от ранените, т.е. от по-малко от половината отчетени, и разликата с новопостъпилите е реална загуба на численост. Посоката съвпада с извода на ISW, че от декември 2025 г. убитите и тежко ранените в руските редици са повече от доброволно постъпващите на служба; месеци с подобно съотношение институтът е отчитал още през август 2024 г.

Оттук идва въпросът за мобилизацията. Частичната мобилизация от септември 2022 г. е довела в армията около 330 000 души, а по оценка на ISW двойно повече мъже са напуснали страната, за да не воюват. Указ № 647, с който тя беше обявена, остава в сила и днес: Кремъл потвърди това през януари 2023 г., а указ за нейното приключване Путин така и не подписа. По текста му броят и сроковете на призива за всеки регион определя Министерство на отбраната, затова нова вълна не изисква нов указ, а ведомствена заповед. Към настоящия момент такава не е известна. ISW твърди, че Путин подготвя условията, но се колебае от страх от недоволство в общество, уморено от войната и недостига на бензин и дизел след украинските удари по рафинериите. Щом юридическа пречка няма, пречката е политическа.

В същото време набирането се върши и без думата „мобилизация“. Още през пролетта правозащитни групи документираха арести на мъже по улиците, след които те подписват договор с Министерство на отбраната под натиск. Според „Вёрстка“, за около 6 седмици до края на септември оплаквания са дошли от най-малко 17 региона. На 19 септември в Пенза 63-годишният Александър Глебов е отведен в областния сборен пункт, подписва договор, по думите му от страх за живота си, като на 21 септември вече се намира в Милерово, Ростовска област. В Москва Росгвардия задържа резервист и опита да го отведе във военния комисариат, съобщи iStories на 12 октомври, а след изборите за Думата мнозина получиха призовки за „уточняване на данните“ във военния отчет. Нарастващата принуда обаче не е обърнала спада, който показват данните на Клуге до август.

Анализаторите се съмняват и че числеността ще промени ситуацията на фронта. Руската пехота, тръгнала в атака, минава десетки километри под наблюдението на дронове. Украински дронове със среден обсег (80–200 км) ги поразяват още докато се придвижват към местата за концентрация на войски, а тези с по-малък обсег – в т.нар. зона на поразяване, ивица с дълбочина 20–40 км, наситена със средства за разузнаване и поразяване. Руснаците настъпват на групи от по 1 до 3 души, които седмици наред стоят в укрития, чакайки пристигането на подкрепления. Масова мобилизация, допуска ISW, вероятно би върнала за известно време ограничения руски напредък от 2025 г., но на още по-висока цена.

Дори този темп не позволява бързо превземане на оставащите територии. При средните 14,4 кв. км дневно за 2025 г. за окупирането на остатъка от Донецка област биха били нужни 378 дни. При около 0,25 кв. км на ден, колкото е темпото за 2026 г., то би продължило около 60 години, до юни 2086 г. Ако за база се вземат 5530 кв. км от 16 октомври, темпото от 2025 г. дава около 384 дни, т.е. около ноември 2027 г. И тази сметка е щедра към Москва, защото приема всеки квадратен километър за еднакво труден, а остатъкът се състои именно от укрепените градове.

ISW предполага, че Путин е осъзнал безсмислието на опитите да удави Украйна в руска кръв и вместо това се опитва да я принуди към подчинение със кампания на стратегически бомбардировки. Реактивни ударни дронове в комбинация с недостиг на ПВО ракети за противодействие на балистични ракети, дават на Русия временно предимство в небето, а ударите опустошават украинската енергетика. ISW смята, че кампанията няма да постигне повече от другите подобни в историята, нито една от които не е принудила да капитулира държава, която удържа позициите на бойното поле. Най-близкият контрапример е войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Тогава 78 дни въздушни удари накараха Белград да изтегли своите сили от Косово. Но това е изтегляне от една провинция, не капитулация.

Последното условие в тезата е волята за съпротива. Есето се позовава на скорошни проучвания, без да ги назовава. Най-новото е на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено сред 1031 души в периода 8-16 октомври. 62% от тях изразяват готовност да търпят войната толкова дълго, колкото е нужно. 61% смятат за категорично неприемливо Украйна да изтегли своите сили и да предаде цял Донбас в руски ръце срещу дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а 35% биха приели тази отстъпка. Проучването съвпада с натиска върху Киев след т.нар. „дизелова сделка“, но дялът категорично несъгласни не е намалял. Преди сделката категорично против отстъпката са 57% от анкетираните, докато след нея вече са 62%. Боеве поне до втората половина на 2027 г. очакват 56%.

Кремъл засега не дава признак да вижда същите карти. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 23 октомври, че без участието на Европа уреждане е невъзможно, а два дни по-късно помощникът Юрий Ушаков направи прогноза, че предстоящите тристранни разговори със САЩ и Украйна едва ли ще решат много и вероятно ще имат пробен характер. Кремъл продължава да отхвърля както пълно, така и частично примирие, и не се е отказала от своите ултиматуми от декември 2021 г., сред които изтегляне на съюзническите сили, приети в НАТО след 1997 г. The Telegraph цитира източници от сферата на дипломацията, според които Русия иска Европа на масата, за да изтръгне отстъпки за разширяването на алианса. Първата среща в ОАЕ се очаква в първата половина на ноември: полският премиер Доналд Туск говори за 4 ноември, ISW сочи 10 ноември, но Киев още не е потвърдил дата.

Сметката на ISW издържа в основната си част, но е по-убедителна за общата тенденция, отколкото за точни стойности. Заедно с DeepState отчитат противоположни резултати за някои месеци, но дори некоригирана сметка на DeepState стига до 341 кв. км за 3 месеца, а не до хилядите, които Кремъл заявява за годината. Съпоставката на загубите според украинския генщаб с договорите според регионалните бюджети показва разминаване в една и съща посока, а мобилизацията, с която балансът може да се промени бързо, остава неизползвана. Срещу тезата стоят две неща, които ISW призна: кампанията на бомбардировки опустошава украинската инфраструктура, а руската армия може да намери технологичен и тактически отговор на FPV дроновете, въпреки че ISW смята това за по-малко правдоподобно. Дори ако Русия възстанови темпото си от 2025 г., остатъкът от Донецка област би паднал чак ноември 2027 г. Без масова мобилизация, каквато Путин засега не обявява, и при запазена западна подкрепа превземането му преди края на 2027 г. е малко вероятно.

Затова решаващото е не на картата, а на масата в ОАЕ. Зеленски отива там с предложение за примирието в енергетиката и Черно море, а формулата, която КМИС проучва сред украинците от януари, е друга: целият Донбас срещу гаранции за сигурност. Ако американските посредници започнат да я отстояват пред Киев, митът ще е проработил точно там, където според есето на ISW трябва да въздейства, макар при темпото си от 2026 г. руските сили да не могат да вземат остатъка от Донецка област с десетилетия. Ако не, на Москва остават бомбардировките по енергетиката и фронт, на който по украинските данни тя губи над 40 000 души месечно при почти неподвижна фронтова линия.

Путин превърна разговора със Стуб и Стьоре в урок по славянска история

🇫🇮🤝🇳🇴📞🇷🇺 Разговорът, за който руският президент Владимир Путин първоначално отделил 20 минути, продължила час и половина, а по-голямата част той е посветил на славянската история през средните векове. Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обадиха на 27 октомври от Хелзинки, за да предадат послания преди тристранните преговори между Руската федерация, Украйна и САЩ в ОАЕ, но незабавното примирие, основното искане почти не е обсъдено. Това разкри Financial Times, като се позова на трима души, запознати с разговора, чиято дължина бе потвърдена и от самият Стьоре, а съветникът на Путин по въпросите на външната политика Юрий Ушаков също говори за час и половина.

Официалното съобщение на Кремъл не съдържа и намек за отстъпка. Путин е оценил текущата ситуация в зоната на конфликта с напомняне за първопричините за военния конфликт, и е подчертал, че справедлив траен мир е възможен „само с пълно и безусловно зачитане на законните интереси на Руската федерация“. Вината за проточването на бойните действия той прехвърли на „политиката на конфронтация на страните от ЕС и НАТО“. Източник, близък до Кремъл, каза пред Reuters, че Путин е поискал войната да приключи, „като се отчитат реалностите на терен“, а на въпрос какво значи това обясни, че Русия няма да прави компромис с целта си да превземе целия Донбас. Европейците отговорили, че е нужен „справедлив“ мир.

Хелзинки и Осло поискаха разговора. В своето съвместно съобщение двамата лидери го представят като продължение на срещата в Осло на 20 октомври, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф, и посочват, че е подготвен след консултации с Украйна. Ден по-късно Уиткоф беше в Санкт Петербург, където се срещна с Путин. „Поискахме разговор миналата седмица и днес получихме час“, каза Стьоре пред VG, а пред вестник Nettavisen уточни: „Сигналът беше, че разполага с 20 минути.“ Двамата подчертаха, че говорят като ръководители на своите държави, не от името на Европа, и че подкрепата им за Украйна продължава.

Според източниците на FT Стуб и Стьоре не са прекъсвали Путин, а както твърди един от тях, са го слушали, за да направят преценка колко сериозно е настроен за диалог с Европа. Версията на Стьоре е по-сдържана. „Голяма част от онова, което каза, беше известно“, каза той: Путин припомнил вижданията си за развитието на конфликта от 2014 г. насам, а двамата са изложили своите позиции. „Разликите в позициите са големи“, каза премиерът пред NRK. Украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че сигналите на Зеленски за примирие и среща с Путин са били предадени, а самият Зеленски написа, че Стуб и Стьоре „ясно казаха на руския лидер, че са нужни реални стъпки за деескалация за нашата енергетика и инфраструктура“. Това, че искането е предадено, обаче не означава, че е обсъдено: според FT тъкмо примирието е било оставено встрани.

Как Москва тълкува разговора, обясни Ушаков пред „Вести“. Двамата лидери са предали силния интерес на Зеленски към директен разговор с Путин, а отговорът е бил добре познат: „Нашият шеф повтори, вероятно за милионен път, че ако Зеленски наистина иска преки преговори, нека дойде в Москва, където ще му бъдат осигурени всички условия, включително по отношение на сигурността.“ Ушаков допълни, че за среща между двамата президенти има най-голям смисъл, след като преговарящите изготвят документите за дългосрочно уреждане, които лидерите да подпишат. Външният министър Сергей Лавров обяви, че двамата събеседници на Путин не са предложили нищо ново, че европейците просто търсят собствена роля в преговорния процес и че информационната война около Украйна вероятно ще ескалира, съобщи Reuters, позовавайки се на „Интерфакс“.

Двете страни се разминават не само по условията, но и по реда на стъпките. Киев иска първо примирие и среща на президентите: Сибиха нарече срещата между Зеленски и Путин вероятно единствения начин преговорите да преминат на ново ниво. Москва обръща тази последователност. Кремъл описва дори предстоящите преговори в ОАЕ, договорени за първата половина на ноември, като насочени „по-специално към въпросите за сигурността на Русия и Украйна след пълното прекратяване на бойните действия“. В тази последователност примирието идва с окончателна сделка, а президентите се срещат, за да сложат подписи на готовите документи. Час и половина разговор със северните съседи не промени този ред.

Стуб обясни избора на момент за разговора с отношенията между Вашингтон и Киев. На пресконференция в Хелзинки той каза, че иницииране на диалог с Путин се обсъжда отдавна, а промяната е настъпила заради напрежението по оста Вашингтон-Киев през последните три седмици. По думите му идеята са подкрепили и двете страни. През октомври президентът Доналд Тръмп сключи сделка за внос на руски дизел и облекчи санкциите срещу Москва, а Reuters описва двустранните отношения с Киев като най-лошите от 18 месеца насам. Стьоре го заяви по-директно: „Този канал не може да бъде единствено в ръцете на американската администрация или на преговарящите.“ Стуб добави, че краят на войната „няма да се постигне с мълчание“, както и че „Финландия никога не говори за Украйна през главата на Украйна“.

Част от съседите не скриха своето недоверие. Датската премиерка Мете Фредериксен заяви пред DR, че е „много скептична“ към „самостоятелната инициатива на Норвегия и Финландия“, която „не е координирана с останалите от нас“, и че не вижда никакви признаци Русия да иска мир с Европа. Шведският премиер Улф Кристершон заяви пред Dagens Nyheter, че другите европейски лидери не са били информирани, и добави: „Впечатлението ми е, че всички искат мир, освен самия Путин.“ Стуб твърди обратното: преди обаждането е уведомил всички северни лидери, а според Стьоре партньори и съюзници са осведомени предварително и са получили подробен отчет след това. Полският премиер Доналд Туск потвърди, че е консултиран, и каза, че е предупредил двамата за нуждата от „абсолютна предпазливост и бдителност“. Германският канцлер Фридрих Мерц пък заяви, че Норвегия и Финландия играят „много конструктивна роля“ в усилията да се създаде европейски формат за контакт с руското правителство.

FT и BBC определят обаждането като първия контакт на Путин с ръководител от европейските съюзници на Украйна след разговора по телефона с френския президент Еманюел Макрон през юли 2025 г. Източник от Кремъл твърди пред Reuters, че последният лидер от ЕС, говорил с Путин, е Макрон, но в безрезултатен и неоповестен разговор „през лятото“. За Стьоре това е първият контакт с Путин от пролетта на 2022 г.

Примирието, което действително започна на 27 октомври, е договорено по друг канал. От 04:00 ч. местно време руските и украинските сили спазват примирие около окупирания град Олешки в Херсонска област, където по оценка на BBC са останали между 1700 и 2000 души без храна, вода и ток. Белият дом приписва това посредничество на първата дама Мелания Тръмп, а според BBC тя го е договорила заедно с папа Лъв XIV. По-късно примирието беше разширено в Херсонска област, за да преминат хуманитарните конвои, и според украинския омбудсман Дмитро Лубинец ще остане в сила до 22:59 ч. местно време на 1 ноември. Евакуацията е планирана за 30 октомври. Путин сам е уведомил събеседницит си за това, а официалното съобщение на Кремъл за разговора нарича града „руското населено място Альошки“.

Съпоставката показва, че Москва приема северния канал, но засега го използва, за да повтори позицията си, а не за взаимни отстъпки. Признаците на интерес са реални: Путин прие запитването за разговор, което беше отправено след срещата в Осло, удължи разговора от 20 на 90 минути и се съгласи преките контакти да продължат. Говорителят му Дмитрий Песков описа разговора като много конструктивен и практичен, но според FT Кремъл вече е казвал, че окончателната сделка ще изисква участието на Европа. По същество обаче позицията не се промени: първопричините, „пълното и безусловно“ зачитане на руските интереси, поканата за Москва и целият Донбас са добре познатите ултиматуми. Преговорите в ОАЕ ще покажат дали има ерална промяна. Туск говори за 4 ноември, а Ушаков още на 25 октомври каза, че Москва е готова да поднови преговорите след този ден, „нашия голям празник“. Дневният ред там ще покаже дали примирието може да предхожда изготвянето на документи, или ще остане, както го формулира Кремъл, за времето „след пълното прекратяване на бойните действия“. С оглед на заявеното досега второто е почти сигурно.

Анализ: Селиванов за украинците под окупация: „ще загинат или ще заминат“

🇷🇺 Там, където влиза руската армия, украинското „престава да съществува“, а онези, които не искат да се откажат от украинската нация, „ще загинат или ще заминат“. Това заяви Алексей Селиванов, роден в Киев бивш помощник на украинския министър на отбраната, който през 2022 г. е заместник-началник на окупационната полиция в Запорожка област. Думите са произнесени на 27 март 2025 г. на първата конференция на „Клуб на народното единство“ в московския хотел „Президент“ и могат да бъдат чути на пълния запис, който клубът публикува на собствения си канал във VK.

Селиванов се различава от официалните руски текстове по тона, не по целта. Държавна агенция и църковен събор са писали, а президентът Владимир Путин казва по-предпазливо онова, което Селиванов изрича без да увърта: че украинците не са отделна нация, че украинството е обратимо, а войната дава шанс за подобен обрат. След март 2025 г. докладите на ООН и на Съвета на Европа описват в окупираните области натиск за приемане на руско гражданство, обучение в руски училища и отказ от украинска идентичност. Всеки, който отхвърли тези изисквания, напуска.

Репликата е направена в отговор на предишните оратори. „Отлично! Връщаме се в XIX век. Махаме тази изкуствена идея за украинска нация и казваме, че всички сме руснаци. Украинизацията е обратима. Ако украинската нация е конструкт, политически конструкт, тя може да бъде премахната с възпитание“, каза Селиванов. На територията, контролирана от Киев, продължи той, това няма да се позволи „при никакви подписани договори“. „Но Бог ни дава шанс. Кървав шанс, тежък шанс. Той се нарича специална военна операция. Там, където идват руските войски, украинството престава да съществува по ненасилствен и естествен път.“

Малко по-нататък в същата реплика той описа положението в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област: „Ако там има украинска нация, тя е само в лицето на чакащите и на диверсантите, които взривяват нашите полицаи. Повече украинска нация там няма. Така ще бъде и в другите освободени региони. Онези, които не искат да прекратят съществуването на украинската нация, ще загинат или ще заминат. Отиват в украинската армия.“ „Чакащи“ (на руски: ждуны) е подигравателното руско название за местните жители, които очакват Киев да се върне.

Записът продължава и след пасажа, който обиколи социалните мрежи. „Онези, които остават, са готови да се предават един друг, както става сега“, каза Селиванов и даде за пример случаи от Бердянск, при които „срещу всеки от тях се образува наказателно дело“. Бердянск се намира в Запорожка област, където служи в полицията през 2022 г. После той допълни: „А онези, които ще останат, са онзи пластичен материал, онзи наш генетичен материал, с който ще работим.“ За себе си признава гордо: „Аз лично съм деукраинизирал хора.“ Завърши с думите „Идваме в бившата Украйна и се занимаваме с деукраинизация и русификация“ и с уверението „За това аз и приятелите ми сме готови да воюваме и занапред“. В подготвената си реч по-рано същия ден беше дал и определението: „денацификацията е рерусификация, връщане на правото на хората да бъдат руснаци“.

Репликата е част от спор, който клубът води открито. Според „ПолитНавигатор“ историкът Евгений Спицин е заявил по-рано в дискусията, че „трябва да признаем реалността, че украинците са нация“, а да се отрича нейното съществуване, означава „предварително да обречем на провал цялата ни идея“. Лариса Шеслер, председател на Съюза на политемигрантите и политзатворниците на Украйна, предложи за украинците да се говори като за „част от руския народ“. От другата страна на спора водещата Анна Шафран настоява, че „отделен украински език не съществува“, а военният експерт Константин Сивков предложи територията на Украйна да бъде „санирана“ от убедените „нацисти“ заедно с потомците и семействата им. Уточни, че това „не значи да разстрелваме и бесим“, а може да стигне „чак до това да се отпускат средства за преместване и да бъдат изпращани на Запад“, защото „главното е да ги няма в нашата страна“. Селиванов от своя страна започна с „Сега ще опонирам на други хора“ и застана изцяло на страната на втората група.

Биографията му минава през същата война. Роден през 1980 г. в Киев и завършва Киевския политехнически институт. До 2014 г. е помощник на украинския министър на отбраната и временно изпълняващ длъжността директор на департамента за социално-хуманитарна политика в министерството, а паралелно той ръководи организацията „Верное казачество“ и заема поста секретар на правителствения координационен съвет за казачеството. През април 2014 г. е нападнат в Киев, след което заминава за Луганск, влиза в проруските въоръжени милиции и води предаването „Приятелите на майор Селиванов“ по местния канал „Луганск 24“. През юни 2021 г. в ефира му обещава: „Ще се видим в освободения Киев, приятели мои!“

През 2022 г. той вече работи за окупационната власт. Според присъдата на украинския съд на 29 март 2022 г. приема да работи за руските власти в Енергодар и оглавява окупационната „милиция“ в града, а от май е заместник-началник на Главното управление на руското МВР за Запорожка област в Мелитопол. На 14 юли 2022 г. е задържан от руските власти; ТАСС потвърждава ареста, като се позова на източник в регионалните служби за сигурност, без да назове причина. САЩ го вписаха в санкционния си списък на 15 септември, ЕС – на 6 октомври 2022 г. На 21 септември 2023 г. е осъден от Томакивският районен съд в Днепропетровска област задочно на 13 години лишаване от свобода за колаборационизъм. В Москва той се представя като заместник-командир на доброволчески батальон в Запорожие. Проруски медии го наричат подполковник, чин, който не е потвърден официално.

Клубът, пред който говори, далеч не е сбирка на маргинали. Сам се определя като „платформа за народна дипломация“, създадена съгласно указ № 809 на Путин за „традиционните духовно-нравствени ценности“. Според официалния му сайт съпредседатели са бившият украински премиер Николай Азаров, депутатката от Държавната дума Яна Лантратова и Андрей Клинцевич. В президиума влизат Александр Дугин, Сергей Караганов, Захар Прилепин, Апти Алаудинов и Евгений Примаков. По време на конференцията Примаков ръководи Россотрудничество, федералната агенция за руското хуманитарно влияние в чужбина, и беше представен на конференцията като съпредседател на клуба.

Почти всяка теза в репликата има предшественик в руските държавни медии. На 3 април 2022 г. малко над месец след инвазията, агенция РИА Новости публикува колонката на Тимофей Сергейцев „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, според която „денацификацията неизбежно ще се превърне в деукраинизация“, „украинизмът“ е „изкуствена антируска конструкция“, а сроковете ѝ „в никакъв случай не могат да са под едно поколение“. Населението е разделено по подобен начин: въоръжените „нацисти“ трябва да бъдат „в максимална степен унищожени на бойното поле“, а пасивните „помагачи“ – превъзпитани с „идеологически репресии“ и цензура. За остатъчната Украйна отвъд „линията на отчуждение“ Сергейцев отбелязва: „Там ще заминат ненавистниците на Русия.“

1Ръководството на държавата формулира основата по-сдържано, но без съществена разлика. В статията си за „историческото единство на руснаците и украинците“ от юли 2021 г. Путин описа двата народа като един, а на икономическия форум в Санкт Петербург на 20 юни 2025 г. заяви, че смята руснаците и украинците за един народ и че „в този смисъл цяла Украйна е наша“. Дмитрий Медведев, като заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви на 4 март 2024 г. в черноморския курорт Сочи, че идеята „Украйна не е Русия“ трябва „да изчезне завинаги“, защото „Украйна, разбира се, е Русия“. 3 седмици след това на 27 март 2024 г. Всемирният руски народен събор под председателството на патриарх Кирил прие програмен документ, според който руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси, „клонове на един народ“. Документът настоява това триединство да бъде утвърдено със закон и включено в списъка на защитените ценности. Същият документ иска след войната цялата територия на Украйна да влезе в „зоната на изключително влияние на Русия“. Сходни искания влязоха и в преговорната позиция на Москва: в меморандум, връчен на 2 юни 2025 г. на украинската делегация в Истанбул, тя поиска официален статут на руския език, законова забрана на „прославянето на нацизма“ и разпускане на всички „националистически“ организации и партии.

Селиванов говори в бъдеще време, но голяма част от описаното вече е факт. Докладът на мониторинговата мисия на ООН от 21 март 2025 г. излезе шест дни преди конференцията и установи, че от учебната 2022/23 г. Русия налага в училищата в окупираните територии своята програма. В учебниците ѝ по история Украйна не е представена като независима държава, а по време на задължителните часове „Разговори за важното“ учениците научават, че жителите на окупираните земи са руснаци. Оксъщата политика се провежда от 2014 г. насам, учениците, които се обучават на украински, са намалели отупационните власти са заплашвали и наказвали деца и родители за това, че говорят на украински. В Крим, където 12 700 до 197 през 2023 г.

Седмица преди конференцията, на 20 март 2025 г., Путин подписва указ № 159, според който украинските граждани без „законни основания“ да пребивават в Руската федерация трябва до 10 септември 2025 г. да „урегулират“ статута си или да напуснат, а Москва смята за своя територия и четирите окупирани области. Последиците са описани в доклада на генералния секретар на Съвета на ЕС от 2 септември 2026 г. Там са издадени около 3,5 млн. руски паспорта, докато в Мариупол без руско гражданство остава 1% от жителите. По данни на ООН повечето местни жители без руски паспорт напускат до декември 2025 г. и това може да представлява принудително разселване. В своя доклад от 20 март 2026 г. мисията на ООН е категорична: Русия е депортирала и принудително е преместила хора от окупираната територия, особено смятаните за нелоялни. За да се върнат безопасно, украинците трябва да приемат руско гражданство, да запишат децата си в училища с руската програма и да „се въздържат от изразяване на украинската културна идентичност“, посочва ръководителката на мисията Даниел Бел. Сходството със Селиванов се крие най-вече в целта, не в механизма: той предвижда, че несъгласните ще загинат в украинската армия или ще заминат, а докладите описват натиск, при който онзи, който не приеме руския паспорт, напуска.

Позицията му не се споделя единодушно дори в собствения му кръг. В същата дискусия Спицин и Шеслер още преди репликата му отхвърлят отричането на украинската нация като вредно за руската кауза. В своя подготвена реч Селиванов сам разказва, че длъжностно лице от една от окупираните области му казало, че там „нямаме задача да се борим с украинската национална идентичност“, и добави: „Не съм съгласен.“ Случаят с Антон Красовски, тогава ръководител на рускоезичната програма на RT, показва, че публичният призив за насилие има цена в държавните медии. През октомври 2022 г. той отправи призив украинските деца, наричащи руснаците окупатори, да бъдат удавени. RT го отстрани от ефир, а Следственият комитет започна проверка. Тези разлики обаче засягат думите, не мерките. Дори умереното крило предлага да се говори за украинците като за част от руския народ, а описаното от ООН – училищната програма, паспортът като условие за работа, лечение и образование, изтласкването на нелоялните – се случва, без да зависи от това кой какво казва на кръгла маса в Москва.

Затова записът е ценен не като ново политическо изказване, а като превод на официалния речник. Между „денацификацията“ на Путин и „урегулирането на статута“ в указа стоят случаите на изселване, които ООН вече документира. Бивш окупационен полицай обяснява какво е значението на тези думи пред клуб, в чието ръководство участва тогавашният ръководител на държавна агенция. Докато окупацията продължава, с нея повече от сигурно ще продължи и асимилационната политика, защото е заложена в указите и в училищната програма, а не в настроението на ораторите. Дали самото отричане на украинската нация ще се превърне в държавна норма, ще покаже съдбата на проекта за закон за „триединството на руския народ“, предложен от юли 2024 г. на форума на Всемирния руски народен събор в Севастопол заедно с наказателна отговорност за публичното му отричане. Към октомври 2026 г. той не е приет. Ако бъде приет, тезата, която Селиванов защити в спора с историка в рамките на същата дискусия, ще се превърне в закон, а несъгласието с нея – в престъпление.

Мерц отхвърли капитулацията на Украйна в деня на срещата Уиткоф–Путин

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че капитулацията на Украйна не е вариант, защото би означавала същото и за европейските ѝ партньори. В същия ден специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф представи на руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург предложенията от разговорите в Осло предишната вечер. Мерц говори в Берлин на дискусия от конференцията Berlin Global Dialogue, водена от Стефани Фландърс, която ръководи икономическото и правителственото отразяване в Bloomberg.

„Капитулация или дори безусловна капитулация на Украйна не е вариант, защото това би било капитулация на всички нас, и затова оказвам толкова силна подкрепа на Украйна. Това е нашият собствен интерес. Това е изцяло в наш собствен интерес“, казва канцлерът в записа от залата.

Мерц определи и целта на германската подкрепа: „Не подкрепяме Украйна, за да продължи тази война. Правим го, за да я приключим възможно най-бързо.“ В интервю за Bloomberg, излъчено ден по-рано, той каза, че основната цел на Берлин е войната да приключи, а не да бъде удължена, а ключовото условие за това е запазването на териториалната цялост на Украйна, която „не подлежи на спор“.

Изказването идва след повече от седмица остър спор между Киев и Вашингтон. Поводът е сделката на президента Доналд Тръмп с Путин, която позволява на Русия да продава част от своя дизел на световните пазари. Тръмп намекна, че Зеленски трябва да се оттегли от поста си, а украинският президент го обвини, че се опитва да тласне Украйна към капитулация.

Мерц свърза своята позиция с преговорите в Осло. „Снощи в Осло имаше среща със Зеленски, с нашите представители от Европа, и постигнахме известен напредък в разговора. Винаги сме готови за преговори“, цитира го Укринформ. На срещата в норвежката столица вчера Уиткоф проведе разговори със Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александер Стуб. По данни на n-tv там са били и представители на Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, ЕС и НАТО.

Мерц постави войната в по-широка рамка. „Това не е просто война в Украйна. Това е фундаментална атака срещу целия политически ред, който постигнахме след 1990 г.“, предава думите му Укринформ. В записа от дискусията той споделя, че най-голямата му тревога в момента не е икономиката, ЕС, Америка или Китай, а „въздействието на Русия върху нашето общество и това как успяват да дестабилизират обществата ни“. Дезинформацията в Германия, добави той, е ежедневна и се подхранва от „една партия, която има силни позиции в Бундестага“. Немското издание t-online разчете това като намек за „Алтернатива за Германия“. Според обобщението на Укринформ канцлерът е включил в хибридните заплахи за Европа още саботажа, кибератаките и дроновете.

Докато Мерц говори в Берлин, Уиткоф вече беше при Путин. Срещата в Константиновския дворец продължи около 3 часа и пратеникът донесе документи с предложения за край на войната. След нея съветникът Юрий Ушаков съобщи, че Руската федерация е готова да поднови тристранните преговори със САЩ и Украйна от 10 ноември, като посочи Абу Даби за възможно място. Путин обяви и освобождаването на Стивън Хъбард – пенсиониран учител от САЩ, отвлечен в Украйна през 2022 г. и обвинен в наемничество. Уиткоф определи разговорите като „конструктивни“ и добави, че „остава още важна работа“, предава n-tv.

Кремъл очерта и своята граница за европейците. Говорителят Дмитрий Песков засегна евентуално участие на Стуб в преговорите с думите, че ако финландският президент „може само да повтаря общата позиция на Европа, едва ли това може да стане конструктивен принос“, цитира го „Ведомости“.

Зеленски заяви пред Fox News, че е готов войната да бъде замразена по сегашната линия на фронта, преди да се премине към преговори и гаранции за сигурност от САЩ. По думите му всяко мирно споразумение трябва да мине през референдум, защото решението може да включва загуба на територии. „Разбира се, можем да подкрепим или да не подкрепим сделката […] Но преди всичко само една нация трябва да я подкрепи – украинският народ, защото загубите са наши“, заяви той, цитиран от Bloomberg.

Уиткоф носи на Путин документи, а Москва отказва отстъпки предварително

🇺🇸🤝🇷🇺 Стив Уиткоф, специалният пратеник на Белия дом, постави пред руския президент Владимир Путин документи с подходите на САЩ към прекратяване на войната в Украйна и отправи призив към него да поднови тристранните преговори с Киев. Още в началото Путин обяви, че Русия е освободила американеца Стивън Хъбард. Срещата започна днес по обяд в Константиновския дворец край Санкт Петербург. Ден по-рано руският външен министър Сергей Лавров очерта нейните граници: Москва ще изслуша американците, но „без каквито и да е политически отстъпки от наша страна“.

Това е общо 9-ото пътуване на Уиткоф до Русия. На летище „Пулково“ го посрещна Кирил Дмитриев, който ръководи Руския фонд за преки инвестиции и също участва в разговора, а Джаред Кушнер, зетят на Тръмп и вторият американски пратнеик, се включва по видеовръзка. Според Интерфакс при откриването Уиткоф е казал, че е донесъл „някои документи, в които се излагат някои подходи“, и е помолил Путин да ги прегледа по-късно. Предложил е тристранните разговори да се водят от технически групи и специалисти и е изразил надежда, че вече има нужната основа за прекратяване на огъня. Путин благодари за вниманието на Тръмп към уреждането и припомни, че в последния им телефонен разговор американският президент е настоявал войната да спре, „имайки предвид преди всичко загубите“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков очаква „сериозен, продължителен разговор, но да видим какъв ще е резултатът“.

Освобождаването на Хъбард е първият осезаем резултат от визитата. Пенсионираният 74-годишен учител от Мичиган, пленен в Украйна и осъден в Москва през 2024 г. на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода за наемничество, вече се намира на летище „Пулково“, съобщи Путин. Държавният департамент го води за незаконно задържан. Ден по-рано Тръмп каза, че лично е помолил Путин да го пусне. Уиткоф благодари на руския президент и разказа, че няколко дни по-рано се е срещнал със сина на Хъбард, свещеник в гръцката църква. Благодари и за решението, което позволява руски дизел да се продава в САЩ и на световния пазар. Първият танкер за Америка тръгва на 22 октомври, съобщи Интерфакс.

Уиткоф пристигна от Осло, където на 20 октомври разговаря с украинския президент Володимир Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александър Стуб, според когото там са „набелязани някои елементи на мирното уреждане“, които засягат сигурността и икономиката, и именно те се представят в Санкт Петербург. По данни на „Гласът на Америка“ в Осло е обсъждано и частично спиране на огъня, което да обхване ударите по енергетиката и по веригата за доставка на храни. Зеленски говори за идеята за „потенциална тристранна среща на лидерите“, поиска „сериозни гаранции за сигурност“ и отново повтори, че „нищо за Украйна не може да се обсъжда без Украйна“. Той благодари на САЩ за подновеното споделяне на разузнавателни данни и ранното предупреждение за удари с балистични ракети от Русия.

Лавров говори пред възпитаници на висши училища, приети за първи път на дипломатическа служба. „Да видим какво ще предложат. Ако предложат нещо, което ни е изгодно икономически и финансово, защо не?“, каза той и веднага постави условието: всичко това без политически отстъпки и очакване, че благоволението на Вашингтон ще изведе Русия напред в световните дела, тъй като „трябва да разчитаме само на себе си“. Според РБК-Украйна министърът е заявил готовност за възстановяване на връзките със западните държави, но те няма да се върнат в състоянието отпреди 2022 г., когато Русия започна пълномащабната война срещу Украйна.

Сделката, която Лавров описва, с икономика на масата и без политика в замяна, идва 4 дни след спирането с решение на Тръмп на пакета от санкции, приет от Конгреса. На 16 октомври, два дни преди крайния срок, президентът подписа указ, с който не прилага мерките по Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026, закона, наречен на покойния сенатор Линдзи Греъм. Законът удря руски официални лица, банки и сенчестия флот от танкери, който поддържа износа на енергоносители от Руската федерация, и предвижда мита и наказания за клиентите на руски нефт и газ. Зеленски определи решението като грешно, а то доведе до вълна от възмущение в Конгреса. Грегъри Мийкс, най-висшият демократ в комисията по външни работи към Камарата на представителите, каза: „Както предвидих, президентът Тръмп няма да приложи санкциите, заложени в закона на Линдзи Греъм.“ Според PBS обаче не се очертава бърз законодателен отговор, който да върне мерките в сила. Лавров отправи призив то да не се надценява: руските власти не очакват чудо от администрацията на Тръмп, а „ще дойде друг президент и кой знае как ще се държи“.

Военната линия на Кремъл остава без промяна. На 16 октомври Путин посети предполагаем спомагателен команден пункт на Обединената групировка войски и разпореди да продължат „масираните и груповите удари“ по обекти на военната промишленост и логистиката на Украйна. Началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва за удари по стратегически мостове, жп мрежа и центрове за данни. Той заяви още, че „стоманодобивното производство в Украйна е спряно“ след поражения в 9 металургични завода, както и че основните пристанища на Черно море не работят.

Твърденията на Генералния щаб на Русия не са независимо потвърдени, но щетите по морския износ личат и от Брюксел. Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, изчисли загубите на Украйна от спрения износ през Черно море на 60 млн. евро на ден от средата на юли, когато руските сили ескалираха своите удари по търговски кораби и пристанища.

На същото съвещание Путин изведе от бъдещите преговори буферната зона по държавната граница между Русия и Украйна, чието сформиране беше разпоредено на войските след украинското нахлуване в Курска област. Целта е „абсолютна безопасност на граничните територии на Русия“, а да се прави това „предмет на евентуални мирни преговори с Украйна не планираме“, каза той. Песков добави, че контролът върху цялата територия на Донецка област остава основна цел.

Така Уиткоф пристигна в Константиновския дворец с предложения, чиято политическа част многократно и категорично бива отхвърлена от Москва. Онова, което тя даде в първите минути, е по скалата на Лавров: освободен затворник и дизел за американския пазар, жестове с ниска цена за Кремъл и висока стойност за Тръмп. Лавров е назовал цената: изгодни икономически сделки са възможни, а отстъпки по територията, по зоната за сигурност или примирието не са. Затова разговорът в Санкт Петербург ще завърши с договорка за процедура, например технически групи в тристранен формат, без промяна в руските искания.

Тръмп похвали Русия за Украйна в деня на удара в Нова Водолага

🇺🇸🤝🇷🇺 „Честно казано, Русия се държи добре спрямо Украйна. Не прави кой знае какво“. Това посочи президентът на САЩ Доналд Тръмп на 19 октомври пред журналисти пред Белия дом, малко преди да отлети за предизборен митинг в щата Канзас. Броени часове по-рано руски дрон порази централния парк на градчето Нова Водолага в Харковска област, до кафене, посред бял ден.

Загинаха 6 цивилни, сред тях 2 момичета, на 11 години и на 1 година и 2 месеца, съобщи ръководителят на Харковската областна военна администрация Олег Синегубов. Останалите 4 жертви са жени на 28, 34 и 36 години и мъж на около 40. Ранените са 15, от които 7 са деца. Според Синегубов руската армия е атакувала парк за отдих, „знаейки, че там няма никаква военна инфраструктура“. Президентът Володимир Зеленски нарече удара „абсолютно зверство“ и назова най-малката жертва: Ангелина, която беше убита в количката си със своята майка Инна, която почина в болницата. През нощта срещу 19 октомври Киев беше атакуван с балистични ракети, а ударите по 30 енергийни обекта в страната оставиха на тъмно 550 000 домакинства.

Тръмп заяви това, когато репортери му зададоха въпроса дали би приел тристранна среща с президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин. „Не толкова заради Украйна“, уточни той, като продължи с похвалите по адрес на Русия, а после допълни, че същото важи и за Китай. Според него срещата трябва да е посветена на ядреното оръжие: „Бихме я провели, за да говорим за ядрените оръжия и разоръжаването.“

Тръмп повтори, че САЩ имат най-много ядрени оръжия, Русия е втора, а Китай е трети, но ги догонва и ще му трябват „вероятно около 5 години“. Ако Си иска такава среща, тя вероятно ще се проведе в Китай: „Ако председателят Си иска тази среща, ще я проведа. Сигурен съм, че ще говорим и за други неща, например за търговия.“

Според The Wall Street Journal Путин е предложил тристранна среща на върха в своя телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври като път към споразумение за Украйна при изгодни за Кремъл условия. Тя би могла да се състои на срещата на върха на APEC в Шънджън на 18 и 19 ноември. Кремъл също допуска такава среща в Китай. Тръмп представи две взаимно изключващи се версии: първо заяви, че току-що е научил за идеята, а няколко минути по-късно се похвали, че срещата е „по негово предложение“, тъй като през ноември ще пътува до Китай „заради денуклеаризацията“. Запитан дали би обсъждал спиране на войната в отсъствието на Зеленски, Тръмп отговори: „Всичко, което мога да направя, за да спра войната, независимо дали някой присъства, или не.“

Към украинския президент Тръмп отправи единствено укори. По-рано Зеленски заяви, че Тръмп е застанал „от грешната страна на историята“ с отмяната на ключовата разпоредба от новия закон за санкциите срещу Руската федерация. „Зеленски не знае за какво говори“, отвърна Тръмп и добави: „Мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна.“ На 10 октомври той вече беше призовал Киев да смени президента си.

Попитан кой е наредил налагането на ограничения върху Starlink в Украйна, Тръмп каза: „Не знам кой е бил, но бих искал да разбера.“ Украинските ударни дронове с военната версия Starshield губят връзка, когато се движат по-бързо от около 160 км/ч, а Зеленски твърди, че е прекъснат и обменът на разузнавателни данни, без американската страна да е дала обяснение. Илън Мъск, чиято компания SpaceX управлява системата, заяви още на 14 октомври, че решението е на Вашингтон: ограниченията върху Starshield „биват решавани от американските военни и в крайна сметка от президента“. Държавният секретар Марко Рубио отхвърли предположенията, че САЩ са наредили спирането, а министърът на финансите Скот Бесънт предупреди Зеленски да внимава с изявления, „които не са верни“.

Похвалата за Русия не беше единствената. Тръмп оцени положително и това, че Москва е направила „много малко“ в подкрепа на Иран в конфликта срещу САЩ, и настоя, че не желае да проваля преговорите с Путин по въпросите на войната срещу Украйна, Иран, руския дизел и размяна на затворници. Сенаторите Ричард Блументал (демократ) и Том Тилис (републиканец) отговориха със съвместно изявление: „Финансирането на руската военна машина, изключването на сателитните комуникации на Украйна и осакатяването на ПВО са до едно пречки пред мира.“ Зеленски свърза удара в Нова Водолага с отменените санкции: „Така Русия отговаря на вдигането на санкциите и отслабването на натиска.“

Путин и Тръмп вече описват различно евентуалната тристранна среща на върха в Шънджън: първият – като място на евентуална сделка зад гърба на Украйна, а вторият – като разговор за бойните глави, който може да мине и без украинския президент. Тръмп каза, че Русия „не прави кой знае какво“, в деня, в който руски дрон уби шестима цивилни в парк, двама от които бяха деца.

Евакуацията от Олешки чака дата: Киев и Москва договарят последните детайли

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна и Русия са стигнали до съгласуване на последните детайли за евакуацията на цивилни от окупирания град Олешки и 6 съседни села, която ще изведе хората на територията под украински контрол. Това заяви в ефира на Espreso TV украинският омбудсман Дмитро Лубинец, а изказването цитира „Украинска правда“. По думите му Москва е започнала да разглежда всички предложения, отправени по-рано от Киев. Все още обаче няма дата за прекратяване на огъня, без което планът не може да бъде реализиран, а Лубинец сам признава, че остават „трудни въпроси“.

„Сега преминаваме към съгласуване на последните детайли за осигуряване на прекратяване на огъня и за евакуацията на всички желаещи, и то не просто извън Олешки, а направо на територията, която контролира украинското правителство“, разказа омбудсманът. Преговорите вървят всеки ден, добави той, и макар да не може да разкрие подробности, според него „сме напреднали максимално“. Надеждата му е резултатите да се видят „съвсем скоро“.

Олешки е град на левия бряг на Днепър, срещу Херсон, окупиран от руските сили през първите седмици на пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. Когато през ноември същата година украинската армия успя да си върне Херсон, реката се превърна във фронтова линия и градът остана в тясната ивица между водата и позициите на окупационните сили, под непрекъснат обстрел от дронове. В Олешки и 6 населени места около него остават около 6000 цивилни, сред които до 200 деца, а в самия град живеят до 2000 души. През май омбудсманът назова 4 селища (Олешки, Стара Збуривка, Нова Збуривка и Гола Пристан) и отбеляза, че общото им население е намаляло от около 40 хил. до около 6000 души. Списъкът на 6-те села от днешното изказване не е публикуван.

Хората, които са останали в района, живеят без редовни доставки на храна, без питейна вода, без ток и без достъп до медицинска помощ. Ръководителят на Херсонската ОВА Олександр Прокудин съобщи в началото на октомври, че в града все още има около 2000 души, сред които близо 50 деца, и че окупационните сили блокират всеки опит на цивилните да излязат. Пътищата са минирани, а дроновете, които летят над главите им, превръщат всяко пътуване в риск за живота. Киев доставя помощ през реката по единствения възможен начин – с дронове. На 4 октомври министърът на вътрешните работи Иван Вигивски обяви втора операция с доставки за кратък период, в която участваха Националната гвардия, корпус и бригада на Морската пехота и отряд на Държавната гранична служба. Те са спуснали около 400 пакета с близо 4 тона храна, лекарства и детски комплекти. Според Киев руските военни свалят дроновете, отнемат и препродават продуктите, а също задържат и бият жителите, които приемат пратките.

Обещанието, че подробностите са договорени, не е ново. На 22 май Лубинец обяви, че двете страни са се разбрали за техническите подробности по извеждането на 6000 души и че Киев изчаква Москва да назове датата, от която ще бъде прекратен огънят. Тогава схемата беше по-различна: хората трябваше първо да бъдат отведени на „условно безопасно място“ и чак оттам да преминат на земята под украински контрол, защото по думите на омбудсмана прекосяването на реката е невъзможно от военна гледна точка. На 3 юли Лубинец поиска от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) да осигури примирие от 9:00 ч. до 18:00 ч. и цивилните да могат да излязат. Организирано извеждане не последва. На 16 септември той каза, че Русия отдавна не е потвърждавала готовността си да проведе хуманитарната операция и че хора бягат от района през минирани полета. На 2 октомври, в ефира на телевизия „Интер“, омбудсманът описа докъде са стигнали преговорите: Киев е предложил безопасни маршрути, прекратяване на огъня и участието на МКЧК като независима трета страна, Червеният кръст е потвърдил готовност да помогне, а „отговорът на Русия на всички предложения е не“.

Новият елемент в днешното изказване е маршрутът. Извеждането „направо“ към територия под украински контрол изисква обстрелът по фронтовата линия да спре, а не само в тила, и в този смисъл е по-трудно за договаряне от схемата през май. Ако Москва наистина го приема, отстъпката е реална. Лубинец обаче не казва нито кой ще гарантира прекратяването на огъня, нито как ще бъде прекосен Днепър.

Изказването идва 3 дни след разговора между папа Лъв XIV и президента Владимир Путин. На 16 октомври от болница „Джемели“, където се възстановява след операция на 13 октомври, папата се е обадил в Кремъл и според Светия престол е изразил „дълбока загриженост“ за тежкото положение в Олешки и е призовал за примирие. Целта е храната и медицинската помощ да стигнат до жителите и те да могат да напуснат града доброволно и безопасно. Кремъл описва същия разговор по друг начин. В съобщението на Кремъл Путин е дал на папата „изчерпателни обяснения“, че отговорността за хуманитарното положение в града е на Киев, и е изразил подкрепа за намерението на Ватикана да помогне за безопасността на жителите и доставката на жизненоважни товари. Версията на Кремъл твърди, че Путин и Лъв XIV са договорили сътрудничество по въпроса, но не споменава примирие, а Ватиканът не споменава уговорка за сътрудничество. Това е вторият разговор между двамата след първия им контакт през юни 2025 г.

Версията на Москва за отговорността на Киев не е импровизация от телефонния разговор. На 7 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че окупационните сили в района са получили заповед да заснемат интервюта с местни жители, които да обвиняват украинските сили за обстрелите и блокадата на града, да критикуват ръководството на страната и да благодарят на руските военни. По данни на службата материалите са планирани за излъчване през октомври и началото на ноември. Твърдението идва от СБУ и не е проверено независимо, но обяснението на Кремъл пред папата следва същата линия.

Между отказа на 2 октомври и разглеждането на предложенията на 19 октомври са минали 17 дни, в които се е състоял и разговорът между папата и руския президент. Хронологията сочи, че обратът в позицията на Москва идва след ангажимента към Ватикана, който самият Кремъл обяви. Дали има връзка между двете, е неясно на този етап. Обявените пробиви досега са два – през май и сега, а между тях са юли, септември и началото на октомври, когато руската страна или игнорираше отправените предложения, или ги отказваше. Споразумение без дата държи около 6000 души там, където са, и позволява на Москва сама да реши кога да го изпълни, без да плаща политическата цена на открития отказ, свързана с позицията ѝ от 2 октомври. Обратният прочит също има основа: в официално съобщение Кремъл се е ангажирал пред трета страна да съдейства за безопасността на жителите на Олешки, а предложението за директен маршрут е било прието за разглеждане, а не отхвърлено. Ако това е отстъпка, тя ще се види бързо.

Проверката е конкретна. Евакуацията е реална, ако през следващите седмици бъде обявена дата и час за примирие, ако МКЧК или Ватиканът обявят своята роля като гаранти за безопасността на коридора и ако първите цивилни преминат към свободна територия без междинна спирка. Ако вместо това в медийното пространство на окупатора се появят интервютата, за които СБУ вече предупреди, а датата продължи да липсва, октомврийският „пробив“ ще се окаже повторение на майския – само на думи.